ГЕРАЦИТЕ

Повестта Гераците", която Елин Пелин започва да пише към 1903 г., се вписва в литературно-историческия сюжет разпадане на българския родов космос". Първите прояви на този проблем се появяват още във фолклора, при така наречената народна балада, в която главни сюжетни ядра са свързани с нарушаването на основните принципи за устройството на рода кръвната връзка, брачната връзка и съхраняването на родовото имущество. Появата на този вид песни са резултат от започналия разпад на традиционното патриархално устройство и трудното преживяване на кризата, съпровождаща възникването на новия тип индивидуалистична градска култура. Макар и все още проблемът за града да не е поставен изрично, все пак е налице противопоставянето между затвореното пространство на патриархалното село и широкото пространство на големия свят. В сблъсъка между тях най-често избухват кризите.

Към чисто родовите колизии се прибавят и проблемите на общественото устройство изграждането на новата национална общност, формирането на държавата, ценностният хаос в началото на свободния живот, трудната адаптация между традиционната ценностна система и повелите на новите човешки и обществени отношения. Почти няма български писател, който да не е засягал проблемите за разпадането на българския родов космос.

В повестта Гераците" на изпитание е поставен цялостният духовен и обществен живот на човек.а и неговите общности с техните специфични ценностни системи. Външни в повестта са проблемите, породени от историческото развитие на обществото при отмирането на патриархалното устройство и навлизането на новия тип индивидуалистична градска култура, а от друга страна новите икономически отношения, които се възцаряват в България още в първите години след Освобождението. Тези причини са безспорно първоосновата на кризата и последвалите конфликти, но за тях творбата говори изключително пестеливо, едва ли не ги премълчава. Източникът на новия тип култура и обществени отношения градът, просто е показан като чуждото", лошото място, извор на всички беди. В творбата градът се мярка мимоходом чрез слуховете за Павел или чрез неговите постъпки, чрез писмото на Павловата държанка.

Всъщност и селото не е подробно описано в повестта. За него се казват също мимоходом, че къщата на Гераците е на лично място, че селяните ги одумват, че се събират да пият в кръчмата на Гераците. От всички обикалящи наоколо хора, които гледат и коментират случващото се в дома на Гераците, само двама са назовани с имената им дядо Матей Маргалака и Ило Търсиопашката, като първият по-скоро принадлежи към дома им, отколкото на селото. Цялата драма сякаш е затворена в оградения двор с неговото допълнение особеното пространство на кръчмата, където в повечето случаи се осъществява срещата между Гераците и общността на селяните. Това навежда на мисълта, че Елин Пелин всъщност се е стремил да наблегне повече на вътрешните причини на кризата, която, макар и предизвикана от големите исторически катаклизми, си има своя вътрешна логика, свързана с ценностите на патриархалното общество и тяхното разрушаване и подмяна.

Ценностите на родовия свят са свързани с основната функция на семейството да породи и съхрани живота. Те са кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество, чието наследяване оформя отговорността за връзка между поколенията. В тази система отделният човек е само член на родовата общност. Важното е родът, неговото оцеляване, неговото добро име. Достойнствата на отделния човек се преценяват най-вече по това, какво той е допринесъл за просперитета на рода дали го е продължил, дали е умножил родовото имущество, дали е успял да предаде успешно отговорността за рода на следващите поколения.

Основната мъка на стареца е, че братята са забравили дълга си към рода преди всичко, и към другите хора в него. Никой не мисли за рода, а само и единствено за себе си в краткия отрязък на своя собствен земен живот. В началото на повестта накратко е разказана историята на дома поколенията, които се сменят под сянката на големия бор, донесен от