Повест

В стихотворението Далчев прослед ява като своеобразна повест отминалия живот на духа чрез философските прозрения на мисълта. Това е разказ за отчуждението, за невъзможността да откриеш себе си, да разбереш собствения си живот. Той изповядва пълното разминаване между личността и света около него. Самоизолирал се, той заменя истинския си живот с измислен. Внушенията са насочени към монотонното съществуване, към новото безсмислие и безнадежност. Още първите стихове въвеждат в пространството на дома затворено, ограничено. Прозорците и вратата традиционни символи на прехода към други пространства са въведени с негативна семантика затворени и черни. Повторението в обратен ред внушава усещането за пределност, за херметическа изолираност и за липсата на живот внушена с отсъствието на глаголи. Идеята за неживеенето, небитието се разгръща в следващите редове:

Стопанинът замина за Америка

Поривът към различното, далечното, непознатото е знак за неприемането на конкретното битие. Мисленото пребиваване в желаната другост е форма на тотално отричане на тук - пространството. Трагичната раздвоеност на лирическият субект между реалност и фикция намира израз в абсурдни тези домът се оказва мястото, което регистрира едновременно присъствието и отсъствието на човека, а самият човек разкъсан между той и аз и споделя най-страшната форма на неживеене. Внушенията се засилват и от глаголите в отрицателна форма (не живея, не съм, не излизам). От отрицателното местоимение никой и отрицателните наречия никаде и никога лирическият субект обитава своята къща като чужденец. Обезверяването, отказа от избор на ценности води до бавното изчезване на аза:

А по стената се изкачват...

Кръговратът на живота, поставя материални следи чрез вещите портрети, книги, огледало, часовник. Те са единственият белег за съществуването на човека но и трагичен знак за отсъствието му от реалния свят. Той сякаш е изчезнал, разтворил се е в предметите, а образът му е заменен с отражение. Най-страшното доказателство за отсъствието е изчезналото му отражние огледалото е коварно и празно. Осещането за