Повелителят на мухите е алегоричен роман, написан от носителя на Нобеловата награда за литература Уилям Голдинг. Това е първият му роман; публикуван е през 1954 г. В него се разказва за група от млади момчета, които са изхвърлени на безлюден остров и трябва да договорят социалните проблеми на сътрудничество и самоуправление. Това е една ужасяваща история за това колко тънко е покривалото на цивилизацията и културата, което обвива дивака у всеки от нас. Книгата на Голдинг показва как попадналите на пустинен остров деца бързо забравят да говорят и хлътват в племенни войни.

В книгата на Уилям Голдинг се разглежда интересната история на деца, които попадат на изолиран остров без възрастни при неуспешен опит за евакуация по време на втората световна, в която евакуаторите загиват и децата са оставени сами на себе си, затова и са принудени да възпроизвеждат общност. В общността се оформят групи и книгата проследява сблъсъка на тези групи, като доминация в нея се поема от склонната към организиране група на певците от някакъв хор, обединени от обща униформа, еднакъв "склад ума" и "началник". Друга група няма, останалите не се познават помежду си. С помощта на интриги и заплахи и на базата на реда и йерархията, съществуваща в "хора на певците", постепенно всички потенциални съперници, предлагащи алтернатива на йерархизма са елиминирани или унищожени, а конформистите - присъединени с добро или насила към групата на певците. Тази група създава собствени ритуали и минитоталитарно общество, като Голдинг разказва за примитивизацията на индивидите в нея, отказа от нормите на цивилизация и преминаването към дивачество, когато организиращият фактор е премахнат. Най накрая общността се доминира от новия идол, всемогъщия Повелител на мухите - една свинска зурла, пред която се танцува и се правят жертвоприношения, като първата жертва пред Повелителя на мухите е най-мъничкия и слаб член на общността - едно шест годишно хлапе.

Още в първата глава на книгата Повелителят на мухите пред нас се разкрива формирането на едно ново общество след попадането на децата на самотния остров. Според съвременните схващания обществото е характерна форма на човешко съществуване. Обществото представлява цялостна мрежа от взаимоотношения на човешки същества, т.е. обществото представлява не съвкупност от човешки същества, а съвкупност от отношенията помежду им. Хората се явяват главен действащ елемент в построяването на групата, а източник на техните обединения и последващото формиране на общности е социалното взаимодействие. На този остров се събират напълно непознати деца, събрани единствено от своето нещастие. Но те попадат в такава ситуация, където имат сходство на условия на живот и еднакви потребности и интереси. Децата оъзнават това, затова между тях възниква някаква