Повелите на кръвта и гласовете на родовото в поезията на Багряна

В идеен и емоционален план поезията на Багряна е дълбоко свързана с идеята за родовото.Родината,разбрана като родово време,родова памет,родова кръв,които никой не може да заличи и да ти отнеме.Обърната към родовата памет,героинята може да преоткрива себе си отново и отново.Тя вижда своята лична съдба,която прекосавайки вековете опазва белезите на колективната идентичност.

Моята песен е изключително силна творба,в която се събират гласовете на родовия свят.Това наистина е песен обобщение на духовния опит на поетесата Елисавета Багряна.Стихотворението епределно изповедно,в него се пее за нещата,които определят смисълът на живота.То е песен завещание-завещание за преживяното и мечтаното.Лирическата героиня на Багряна мечтае да бъде свободна,да опознае света,но тя определя и ценностите,които правят нейния живот значим.Тези ценности се определят от здравите връзки между творбите и и съдбата на нашия народ.

В основата на посланието е мотивът за заминаването:Вземи ме лодкарьо,в своята ладия лека.Лодката пресича основните житейски времена.Тя тръгва от настоящето,връща се в миналото и се насочва към бъдещето.Това пътуване е символично заминаване в небитието,във вечното.Това заминаване предлага завръщане.За това е необходима равносметка и послание,което оповестява истини и ценности.В тази песен звучат гласовете на родовото време.Стихотворението е признание пред сладостта и святостта на родината.

Песента е тъжна,защото е черна орисията на народа ни.Вековната болка се е срастнала с живота ни и се е запечатала в имената на планините,морето и земята.

У нас планините лете не губят снега си,

морето е малко,но име носи-Черно,

и върхът е Черен,вечно сърдит и свъсен,

и черна е земята-плодна,но тъжна безмерно.

Песента е злокобна,защото такава е и самата съдба-гласът на пеещия не представя съдбата,той живее с нея,той е част от нея.Родовото време е време на страст и скръб,това е времето на вековно траещата болка,която се е срастнала с живота и се е запечатала в имената.

Поривите на героинята не са бягство от болката,от черната орисия на родната земя.Вълните смолни и чайките волни не могат да изтрият паметта и болката.Човекът е вечен,не защото остава чрез потомството в бъдещето,а защото е вписан в миналото.Ако греховността е способност да се отдаваш на чувствата,да следваш зова на любовта,то светостта е именно вписване в дълбоката правда на земята мед,на паметта бола и на кръвта вино.

Поетесата е част от народа.Неговата съдба е и нейна съдба,за това нечуваната песен,която тя ще изпее е израз на гордост от величавата и тъжна родова съдба.Връзката между лирическата героиня и съдбата на рода е песента-песента като глас от миналото,глас на родовата кръв и повелите на прадедите.