ПОВЕДЕНИЕ НА ЖИВОТНИТЕ

Поведението на дивите и на домашните животни се изучава от специален клон на зоологията етология (от грц. етос" характер и логос" - наука).

Установено е, че поведението на животните е сложен процес, който се управлява от централната нервна система. В мозъка на висшите животни напр. горила и шимпанзе, има до 5 10 млрд. нервни клетки (неврони) , а в нервната система на насекомите те са 4 5 пъти по-малко. Както при едните, така и при другите видове невроните работят непрекъснато и помагат на животните да се ориентират при дадена ситуация.

Етолозите различават поведение, което е обусловено генетично (наследствено), и поведение, придобито през индивидуалния живот в контактите със заобикалящата среда.

Наследственото поведение не изисква определени навици проявява се веднага с раждането. Малките на бозайниците бързо намират сукалните зърна на майката и започват да бозаят. Още след преглеждането им те разпознават майка си или човека, който ги храни. След това се появява инстинкт за следене на подвижни обекти. При опасност подрастващите малки търсят прикритие и се сливат със заобикалящия фон.

При птиците ориентацията в пространството и посоката, необходима при прелети, са обусловени генетично. На потомството по наследство се предават