Св. Димитрий Ростовски

Поучение на Възнесение Господне

Радостен или плачевен да нарека сегашния празник на Господнето Възнесение, не зная, възлюбени мои слушатели! Да го нарека радостен ала виждам св. апостоли плачещи и скърбящи, за което и Църквата, в стихирите на Господи, воззвах заявява, пеейки: Господи, като Те видяха да се възнасяш на облаци, Жизнодавче Христе, изпълнени със скръб и плачейки, в ридание и сълзи, апостолите казваха: Владико, не ни оставяй сиротни Твоите раби, които милостиво си възлюбил! Да нарека ли празника плачевен? Но виждам същите св. апостоли да се радват, както ни известява днешният тропар с думите: Възнесъл си се в слава, Христе Боже наш, като си зарадвал учениците Си с обещанието за Светаго Духа. Радостен ли да нарека празника? Но виждам пречистата, преблагословената Дева Богородица да излива повече от всички обилни, горещи сълзи от очите Си заради Своята разлъка с преобичния Си Син и да казва: не Ме оставяй, Сине Мой? Плачевен ли да нарека този празник? Но виждам, че същата пречиста Дева Богородица е преизпълнена с радост поради тая божествена прослава на Своя Син и Бог, както ни известява църковната стихира: Учениците и родилата Те Богородица с неизмерима радост си изпълнил с Твоето Възнесение. Радостен ли да нарека тоя празник? Ала каква радост за децата, когато баща им ги оставя? Какво веселие за Невестата, Църквата, когато се разлъчва от своя Жених, Христа, макар и не съвсем, защото Той е рекъл: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света, ала невидимо, защото телесни очи вече не ще Го съзрат, но само очи духовни. Плачевен ли да нарека тоя празник? Но виждам моя Господ светъл, радостен, отиващ с веселие при Отца, и всички небесни сили неизказано ликуващи; виждам и Църквата да подканя към веселие всички земни жители и да говори: Всички народи, пляскайте с ръце, понеже Христос възлезе там, където по-напред беше! Радост наистина съвършена, пълно утешение за небесните, а за нас земните радост и плач, веселие през сълзи, утеха и тъга. Вие, двама свети Ангели, наши утешители, които застанахте в бели одежди пред апостолите на Елеонската планина, утешете и нас, наскърбените, зарадвайте и нас, плачещите! Кажете ни нещо отрадно! И те казват: Мъже галилейски, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте... (Деян. 1:11). Поклон вам за отрадните слова! Но за нас, грешните, това е не отрада, а още по-голяма печал напомня ни страшното второ Христово пришествие, когато Господ ще дойде да съди и наказва грешниците. Не ни ли стига скръбта от раздялата с нашия Господ, та ни ужасявате още и със Страшния съд и към тъгата ни притуряте тъга? Затова, слушатели мои, сами да потърсим някакво духовно утешение в Свещеното Писание, а такова утешение ще намерим, ако видим там някаква отрадна причина, поради която нашият Господ се е възнесъл от нас на небето.

Възнесе се нашият Господ от нас на небето не за да ни опечали със Своето отшествие, но да устрои това, което за нас е най-полезно. Защото целият Му живот и всичките Му деяния бяха извършени за наша полза и наше спасение. Тъй и Възнесението Му стана за наше добро. Господ от любов към нас слезе при нас от небето и, като поживя с човеците, от любов към нас положи душата Си на Кръста тъй възлюби Бог света. По същия начин от любов към нас, Той се възнесе на небето, за да ни облагодетелствува, защото Той каза на учениците Си: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя (Иоан 16:7); сякаш Господ казва: Внимавайте и бъдете разумни, любезни ученици Мои! Всекиму от вас предстои по свой път да излезе за проповед на словото Божие по цял свят, а в света скърби ще имате, ще заплачете вие и ще заридаете, а пък светът ще се зарадва; вие ще имате скърби и в тях, в тези плачове и ридания ще ви е нужно някой да ви утешава, укрепява и утвърждава.Затова ще ида при Отца и ще ви изпратя Утешителя, Духа Светаго, Който от Отца изхожда, та да ви утешава във всичките ви скърби и в цялата ви печал. Затуй по-добре е Аз да си отида. Тебе, Петре, ще те поведат там, дето не искаш, ще те хвърлят в тъмница и ще те предадат на четири четворки стражи да те пазят, а в Рим вече е готово дървото за твоя кръст. И ти, Якове, пръв ще видиш над главата си меч заради Моето име. Тебе, Йоане, ще изпратят на изгнание в страна далечна, на остров Патмос. Теб пък, Андрее, те очаква кръст в Ахайя, а тебе, Филипе в йерапол; тебе Вартоломее ще разпнат в Армения и кожата ти ще одерат. Тома ще избодат с копия в Индия. Етиопия е приготвила мъки за Матея и го чака, останалите ги чакат други страни всекиму е приготвена страдалческа чаша. И във всички тия страдания и скърби ще ви е нужна някаква отрада, някаква сладост и утеха. Затова