Потребността като комплексно понятие и неговата двойнствена същност

Потребност е понятие, което се свързва с неудовлетвореност, или желание за подобрение. Когато обясняваме рационалното поведение, обикновено казваме, че човек действа за да задоволи индивидуалните си нужди. Тъй като живеем в свят на оскъдност и ограниченост, не всички нужди могат да бъдат удовлетворени, ето защо, човек винаги изпитва потребност от някаква даденост.

Обикновено за повече яснота се приема, че всеки човек има някаква подредба на важността на различните потребности. Въз основа на тази подредба той насочва усилията си първо и най-вече за задоволяване на потребностите с по-голяма важност, а после търси удовлетворяване на по-маловажните потребности. С други думи, човек "предпочита" едно пред друго. Рационален икономически избор означава именно да правиш това, което оценяваш като по-важно, по-нужно, по-полезно.

" Преценката за "важността" (стойността) на всяка възможност е винаги субективна и относителна; тя е в съзнанието на всеки индивид и не може да бъде измерена обективно в някакви количествени мерни единици.

Потребностите са разгледани доста подробно от редица психолози, един от тях е Ейбрахам Маслоу, чийто принос в психологията е т.нар. "Йерархия на човешките потребности". Тя често бива представена като пирамида като най-горе е самоактуализацията (това всъщност е стремежът към реализация на собствените потребности, за да бъде развита собствената личност). След като човек се погрижи за тези си потребности, "слиза" на следващото ниво- естетическите потребности- ред, естетика, хармония. Трето ниво е познавателната потребност или стремежът към нови знания. Следва потребността от уважение (одобрение, признание от другите). Потребността от принадлежност и любов е на пето място- да си сред хора, да принадлежиш към някаква общност. Предпазване от неуспехи, нуждата от защитеност или потребност от сигурност е следващото нещо. На последно място (най-долу в пирамидата) са физиологичните потребности (глад, жажда, нуждата от секс).