Потомка зовът на родовата кръв

Свобода, волност, поривност, стихийност това са основните понятия, с които обикновено е характеризирана поезията на Ел. Багряна. За поетесата святата греховност на духа е в орисията на вечно търсещата и неудовлетворена човешка природа. Потомствената връзка със земните страсти на родовото начало определя духовния облик на личността.

Лирическата героиня на Багряна от стихотворението Потомка носи в душата си тайната на рода, духовното скитничество на предишни поколения, по различното, смислово наситено разбиране за свобода. Зовът на родовата кръв е зов към най - голямата ценност.

Обръщането към миналото е стремеж да опознаеш собствения си живот. Паметта на лирическата героиня не е съхранила никакви портрети, книги, завети. Миналото е външно незримо, но настойчиво напомнящо за себе си.

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз техните завети,

техните лица, души живот.

Глаголната форма няма не изразява типичното, традиционно незнание. Тя тревожи духа, изпълва го с непознати желания. Новото непознатото и незнайното провокира мисълта, ражда неудоволетвореност. Събудените копнежи на душата търсят материалните знаци на преживените съдби във времето. В тях е началото ключът към необяснимото в човешката природа. Духът и емоцията са в природно единство. Предчувствието е частица от потърсената по смислов път хармония между земното и духовното. Но то е само знак за пробуждаща съзнанието чувственост.

Предишните поколения не са оставили материална диря фамилна книга, прародителски портрети, но предчувствието расте и слива се с ритъма на природния пулс, даващ живот на следващите поколения:

Но усещам, в мен бие древна,

Скитническа, непокорна кръв.

Непокорството, бунтът е кипнала страст в душата. Страст, наследена така, както древната непокорна кръв. Това прави героинята неспокойна, търсеща, греховна. Вътрешните сетива на пробуденото съзнание съзират необхватния хоризонт на мамещи със своята волност светове. Въображаемото предание за прабаба тъмноока, в свилени шалвари и тюрбан е доказателствеността. Родовата традиция има своя емоционален летопис. Свободата на избора се диктува от сърцето. Няма граници за любовта. Контрастите се привличат прабаба тъмноока светъл хан. Нарушават се нравствени норми, но верността към свободолюбието оневинява греха. Нарушавайки забраните, човек получава шанс да бъде друг, различен, да следва собствения си емоционален глас. Да си верен на себе си, на съкровената си същност, не може да бъде греховност, то по- скоро е святост. Затова бунтът и свободата са осмислени от Ел. Багряна като върховна ценност, както за лирическата героиня, така и за отделния човек и родовия свят.

Във всеки човек са закодирани безкрайни кръвни сюжети кръвта на прадедите е предала на внуците силата на определено поведение, очертала е емоционалния кръг на живеенето. Тази древна пулсираща кръв е нищо повече от разсъдъка. Човекът, който се подчинява на нея, е по истински и по справедлив към себе си. Той не