ПОТОМКА

Конкретните послания в поезията на Елисавета Багрянa нерядко са свързани с естетиката и обществените норми от началото на 20-те години на ХХ век, както и с необходимостта от възраждане и укрепване на родовата памет на българската нация. Въпреки това, характерните за нейното творчество лирически образи са изключително въздействащи със своята непреходна духовна стойност.

В поетичния си сборник Вечната и святата, който включва и стихотворението Потомка, поетесата отново дава израз на своето различно възприятие за света и жената. Тя докосва сакралното пространство на човешката душа с лиричните й образи, с жаждата й към освободеност на човешкия дух от ограниченията, наложени над него. Въпреки стремежа на духа към примамливия небесен простор, лирическата героиня на Багряна остава здраво стъпила на земната повърхнина, от която черпи сила, жизненост и опора. Връзката с родовите корени придава устойчивост на духа, без която нейната същност е немислима.

В стихотворението Потомка откриваме повика на родовата памет, който утвърждава жизнената сила на героинята, възприемаща себе си като част от един древен народ и като дъщеря на родната земя. В търсенето на собственото и национално самочувствие, поетесата се обръща към образите на прародителите, отдалечени във времевото пространство, за да изгради мост към бъдещето. Своята значимост и самобитност героинята усеща именно посредством връзката си с корените на своя народ:

Но усещам, в мене бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Ролята на емоционалните представи е да се съставят образи, които да придадат плътност на отсъстващите белези на родовата памет. Създаденият нов образ е изграден чрез силата на вечната любов, неподвластна на забрани и разстояния. Нейни съюзници са нощта,вятърът и конят:

Конски тропот може би кънтял е

из крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

вятърът, следите изравнил.

Образите в този стих - пътят, вятърът, конят, спомагат за създаването на фолклорните послания и метафорични внушения. Неизчерпаемия път и неговата перспектива, илюстрират стремежа на волния и свободния човешки дух на лирическата героиня, стремежа й към собствен избор. Конският тропот свързва реалността с въображаемото и с невидимото. Освобождава желанието за волност и независимост по неизбежния дълъг и труден път към щастието. Лирическата героиня неслучайно се идентифицира с тази древна, скитническа, непокорна кръв на предците си. Те определят нейния стремеж да следва безкрайния път на вятъра, който символизира свободната душа на жената - противопоставяща се на препятствията на обществените норми и