Потомственият глас но волността

( съчинение разсъждение върху стихотворението

Потомка на Елисавета Багряна )

Стихотворението Потомка е едно от стихотворенията от стихосбирката Вечната и святата на Елисавета Багряна. Тя е първата жена поетеса, която набляга на свободата и любовта на жената. Багряна показва тази особеност в стихотворението Потомка.

След миражните безплътни видения на символизма, облъхнати от предчувствие за обреченост, вина и пустота, стихотворението вдъхва топлия дъх на живота, копнежа по новото и духовна разкрепостеност. В строго личния свят на любов и мечти по новото се изгражда мотивът за родината и потомството гласа на волята. Заглавието Потомка поставя основния проблем на творбата потомството като наследяване на устойчиви черти. Родът е ценност, защото той е белег на човешката нравственост, а потомството, потомственият глас е гласа на сърцето, защото той е пръв помощник при намирането но ориент към бъдещето.

Творбата започва с отрицание, паметта на героинята не е съхранила никакви прародителски портрети, ни фамилна книга завети . Още първите две строфи карат читателя да почувства бунтарското настроение. Един контраст създава представата за нетрадиционните нравствени ценности в нейния духовен живот. Този контраст получава най ясен израз в противопоставянето на глаголите знам и усещам , защото героинята не знае своето минало, тя го усеща. Творбата представя два много различни начина за разбиране на света и мястото на човека в него. Първият вид е рационален и хладен, защото той зависи от реалността на съществуващите вещи, видени с око, документи и спомени. Вторият вид може да бъде начин проникновение, защото той не зависи от външния им вид. Той е знание на душата, която единствено може да проникне отвъд предметите и да види дори онова, което не е оставило следи в материалния свят. Едновременно с глагола усещам се появява образа на непокорна кръв.. Кръвта е определена като древна, скитническа и непокорна., защото чрез нея се изгражда представата за едно странно родство, което не