Потомка
В своето произведение Потомка Елисавета Багряна представя жената като потомка на своя род, търсеща и опазваща родовите ценности и повели. В стихотворението е разкрит образът на жената.Тя е както силно свързана с рода , така и притежаваща ценностите на модерната душа. Потомъкът , обърнат към миналото , се стреми чрез неговото опознаване да осмисли собствения си живот и стремежи.

В стихотворението Потомка от Елисавета Багряна е показан образ на жена, която няма запазени реликви от рода си, но усеща в себе си силата на родовата кръв .Именно тази сила я прави търсеща корените си, защото по този начин може да преоткрие себе си.Светът, в който живее жената , е изпълнен с трудности , несгоди и много отговорности, но жената е способна да ги преодолее и винаги да е опора и пазителка на семейното огнище.

Заглавието на творбата-Потомка, е категорично назоваване на търсенето на устойчивите родови ценности от жената.Нечленуваното съществително в заглавието разпростира значението си върху всички жени и глобализира смисъла си.Чрез това заглавие се разчупва патриархалния модел на осъзнаване ролята на жената не само като домакиня,но и като пазител на вековните традиции и ценности.
Упоритостта да се отстояват личните пристрастия,да не се зачертава и най-малката част от миналото е силна и благородна позиция.
Героинята открива връзката с предците си не в наследения предметен свят,а в кръвната родова обвързаност.Контрастът между глаголите не знам и усещам изграждат представата за духовния й живот,подвластен на сърцето.Тя носи съзнанието,че устойчивите родови черти се предават не чрез знание,а чрез кръвта.Самочувствието й идва от това,че е наследница на най-ценното от своите предци-свободата на духа.

Своята непокорност и греховност героинята мотивира и защитава с първородния грях и с приказна история за една