Христо Фотев

Посвещение в ретровкус

Твоя поглед - далечен и тъмен

заплашително тъмен и млад.

Тоя крак - твоя крак е тъй стръмен -

"Скайлаб" към самия ад...

* * *

Но живей - съществувай - да бъдеш!

И да дишаш - да не умреш!

Позволявам ти да ме лъжеш

и със нежност да ме предадеш!

* * *

Изведнъж си спомних, че съм жив

и ви обичам!

Но как? Да ви обичам съм забравил аз.

На сън по навик галваничен - изричам

с изпепелен от алкохол и ужас глас.

Но как да ви обичам аз?

* * *

Бавно кервана минава...

мираж след мираж...

Кураж!

Камило моя!