Ако не знаеш, няма да можеш.

1. Жанрово своеобразие на пословицата и поговорката

Във фолклорното богатство на всеки народ се включват пословиците и поговорките в тяхното многообразие и специфика наред с приказките, народните песни, предания и легенди, анекдоти, гатанки и други фолклорни жанрове. Създадени в конкретна народна среда, в даден исторически момент, пословиците и поговорките отразяват историята, бита, нраствените и естетическите ценности на народа, който ги е създал. Това придава своеоблазен национален колорит на пословиците и поговорките на даден народ и обуславя жанровото им своеобразие по отношение на темите, образите, езика и други.

Пословицата като жанр вниманието се насочва главно към краткостта на формата й, към нейната лаконичност и към богатия й идейно-емоционален подтекст, както и към образния й характер. Също така внимание се обръща и на поучителния й характер, на назидателния й тон, и възможностите й като средство за възпитание, за утвърждаване на нраствените ценности на народа и отричане на човешките недостатъци и пороци.

Поговорката е също кратък фолклорен жанр, който много често се отъждествява с пословицата. Разбира се, в такъв случай се говори за недостатъчно добро познаване на жанровата специфика на поговорката. Поговорката в сравнение с пословицата е по-малозначна. На нея й липсват притчата, широкото обобщение и поучителният характер, присъщи за пословицата. Тя се отличава от пословицата и по това, че не може да се използва самостоятелно, а в потока на речта при определена дума, в определена ситуация, като прави речта по-оживена, по-емоционално обагрена. На поговорката й липсва съждението, тъй като обикновено тя не е завършена мисъл и не представлява логическа цялост, изразена чрез съответната синтактична конструкция, както пословицата.

А пословицата може да предаде съдържанието на едно цяло произведение /приказка, разказ, анекдот / в едно изречение и да съществува самостоятелно като синтактична и логическа цялост с