Последна радост

1. Творческа история Последните години от живота на Й.Йовков са изпълнени с много творчески труд и изтощително напрежение.Когато отсъства от България цели 7 години той подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литетарурен живот чрез произведенията си.Чрез военните си разкази Йовков се ражда като белетрист. Едно от тях е Последна радост. Това е обемна и обхватна , доближаваща се до повест творба. Състои се от 5 части за мира и 5 за войната. Разказът Последна радост е публикувана за първи път в списание Златорог през 1920г. Не случайно с този разказ започва първия следвоенен сборник на Йовков. С него авторът прави своеобразна рекапитулация (припомняне) на темата за войните и е въведение в новата атмосфера. В началото му на белетрист това е начало на процес, който окончателно оформя идейно-естетическия му свят. Последна радост е кръстопътно произведение- събрани са завършекът на един етап и началото на друг.

2. Идея на творбата Йовков е един от първите български творци, който обръща поглед към човека като индивидуалност, към неговия нравствен свят. Разказът е едно своеобразно отрицание на антихуманната същност на войната. Йовков се проявява като истински човеколюбец и вдъхновен защитник на кеасотата и живота. Той не разбира характера на войната, но разбира безпоюадното духовно опустошение, което носи на хората , стряданията, нещастията и болките, които им причинява. В Последна радост се откроява Йовковото отрицание на войната. То се ражда чрез непрестанно контрастно изображение на мирното всекидневие и зловещата смърт. Основната идея е да се противопостави злото на доброто в човешката смъртност. Внушенията са със силно излъчване. Напрежението е фонът, на който изпъква съхранената човечност и стремежът към живот на героите.Основен е проблемът за доброто и злото , за греха и пречистващата сила на вярата, на религиозното съзнание, разкрити чрез силата на словото в произведението. Посредник между двата свята на войната и мира е типичният за Йовков герий- чудак.