Посланията на Гео Милев в поемата Септември

За поета и гражданина Гео Милев поемата Септември е връх в цялостното му ярко и разностранно творчество, както е и подвиг в неговата обществена биография. Трябва да споменем, че авторът е получил вдъхновение и е отразил едно драматично събитие от нашата нова история Септемврийското въстание през героично-трагичната 1923 година. И не бива да се прави какъвто и да било опит за отричането на тази вярна констатация, за подмяната й с някакви абстрактни и безсъдържателни анализи. Те ще са далеч от сърцевината на поучителните противоречия и конфликти, родени в изпитанията за народа ни между жестоките 1923 25 години.

Гео Милев е изтъкнат пламенен патриот и лирик. През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения и способности, за да се открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до неповторимата сила на поемата Септември. За съжаление, тя попада под ударите на прословутия закон за защита на държавата и чрез неговите постановки беше унищожен в разцвета на младостта си и на творческите си дарования самият Гео Милев.

Гео Милев създава това произведение на на един дъх, като всички проблеми в него произтичат от главния конфликт борбата на народа с неговите мъчители. Непременно трябва да наблегнем на обстоятелството, че заедно с нагледното представяне на фактите авторът акцентува и върху собственото си убеждение той защитава правото на въстаналите маси, чието дело нарича свещено. Поета споделя убежденията им и узаконява и историческото им решение: Глас народен глас божи!. Тук сме длъжни да свържем революционния устрем роден от вековната злоба на роба и то в дебрите на предълга нощна тъмнина, която улеснява геноцида над онеправданите и експлоатираните, директно с векове преследваната цел на борбата, в която жертвите не трябва да проливат кръвта си напразно: Ще възкресим ний Човека свободен в света!. Въз основа на демократичния подем и на описаните масови сцени, които са разковничето за проникване в поемата, ние сме принудени да отхвърлим днешните спекулации за чуждата намеса в революционните процеси през септември 1923 година, за уж някакво вдъхновяване на борбата отвън, за коминтерновската диктатура върху народната воля. Ако всичко това беше вярно, едва ли честния лирик Гео Милев щеше да говори за хиляди маса народ. И можеше ли