Портрет интрпретация на Вазовия герой Варлаам Копринарката

от Чичовци

1.Информация По време на престоя си в Пловдив Вазов написва повестта Чичовци по страниците на списание Зора. Като подзаглавие на произведението си, Вазов отбелязва: Галерия от типове и нрави български в турско време, чрез което уточнява художествената задача да се изобразят различните типове характери, обединени в единна галерия на епохата. Повестта е завръщане към българското минало, особен, снизходителен и добронамерен поглед към бита и нравите на народа ни.Варлаам Копринарката е един от епитропите.Вазов изгражда образа му използвайки пластичен рисунък, речева характеристика.Авторът избира такива детайли във физическия облик на героя, които показват характерните черти на типа българин.

2.Теза: Варлаам Копринарката е въплащение на смиреност, благоразумие и скромност,но с нисък духовен хоризонт и изостанали разбирания за чест и достойнство.

3.Доказателствена част:

1.Портрет: При описанието на Варлаам Колринарката Вазов не прикрива своята ирония и изгражда карикатурен, гротесков образ, който е типичен представител на еснафското общество на провинциалните чичовци".Варлаам е смирен и целомъдрен човек, гайтанджия, за което говорят вечно изцапаните му ръце. Прякорът му, Тарилйомът, е несериозен и означава название на гръцко хоро. Варлаам не е никак развратен човек, говее в сряда и петък, носи шарени чорапи, плетени от булката, рано си ляга и става, заради което Иван Бухалът казва, че Иван вечеря с просеците, ляга с кокошките и става с петлите"; не пие вино и не пуши тютюн, левичар е, в черквата ходи редовно, а в кафенето рядко.Героят нежно обича жена си и говори за нея страстно- чувствително". Пред приятеля си Хаджи Симон той я нарича сладостно" - фалими-лия". Варлаам има и определени познания, разбира едно-що" от учение, защото някога се е готвил за дякон" в Гложенския манастир. Този биографичен факт пародийно кореспондира с библейския мотив за апостолството.

2.Реч:Речта на Варлаам е интересна, строго индивидуална и емблематична, изпълнена с черковнославянска лексика, но най-характерно за него е да се изразява с притчи и издълбоко. Много често казаното звучи надуто, превзето и неразбрано и предизвиква смях и снизхождение: Ако не е добро, то си е за него, но то е речено да се рече. " или Горещото гори, студеното студи, а парен каша духа".

3.Диалог: Особено интересни, с претенция за мъдрост и възвишеност, са разговорите на Варлаам Копринарката със съседа му Коно Крилатият: Виж, това месечината. Варлаам ще да е нещо голямо дили е Живо нещо?...", а отговорът на Варлаам е дълбокомислещ и същевременно комичен: Може да е живо може да е мъртво, всичкото е умишление... Чудесата господни са чудесни!"

4.Размисли: Размишлявайки върху вечните философски въпроси за битието, Варлаам Копринарката се стреми да разкрие познанията си, но в действителност разкрива своята ограниченост и невъзможност да обясни каквото и да е природно или житейско явление.Авторът иронично сравнява Варлаам с генерал.

5.Действия:Героят е невеж, ограничен, затворен в своя еснафски свят и това довежда до комична ситуация: заедно с Иван Селямсъза са изправени пред бея и градските първенци да отговарят за прокламацията" с образа на Тотю войвода. Комичността произтича от недоразумението , породено от неграмотността на двамата герои, които не могат да прочетат какво пише Тарилйомът, настоятел училищен, Бог да го прсти! и Селямсъз настоятел училищен за многая лета!. Познавайки манталитета на своя герой,Вазов предава неговите силни душевни преживявания пестеливо, но точно и