Романтизъм

Една от най-очарователните, но и противоречиви епохи в европейското културно развитие е Романтизмът. Като време обхваща периода от края на XVIII век и първите десетилетия на XIX век, но действителните му граници излизат извън указания период. Зараждането на романтическото светоусещане може да се съзре още в движението Буря и устрем в Германия, в русоистките идеи във Франция и в Сантиментализма (особено в Англия) от втората половина на XVIII век. Приключването на романтическата епоха също трудно се датира. Причините най-малко са две. Първо, европейският XIX век изживява синхронно разнородни направления и течения, и второ в европейските литератури романтическата философия и естетика не се установяват едновременно.

Хронологии и персоналии: Най-рано Романтизмът започва в Германия и в Англия 90-те години на XVIII век и продължава първите две-тридесетилетия на XIX век. Във Франция хронологическите му граници са от края на 20-те до към средата на века. Най-известните представители в Англия са Уилиям Уърдсуърт, Самюел Колридж, Робърт Сауди, Джордж Байрон, Пърси Биш Шели, Джон Кийтс; в Германия -Фридрих и Август-Вилхелм Шлегел, Вакенродер, Новалис, Клайст, Лудвиг Тик, Хьолдерлин, Е. Т. А. Хофман, Адалберт фон Шамисо; а във Франция-Шатобриян Жермен дьо Стал, Алфред дьо Вини, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе. Хайне в Гремания и Дюма във Франция стоят на границата между Романтизма и следващите направления.

Понятието романтичен има дълга история, преди да даде наименованието на литературното направление. Етимологията му се свързва със средновековното роман произведение, създадено на романски език, и романс, испански музикално-лирически жанр. Рационалистичният XVII век смята романтичното за нещо враждебно на разума, отвлечено от живота и реалната действителност. Негативна от сянка има и у просветените, които с романтичен обичайно обозначават фиктивни и необикновенни събития, а също и фантастичната литература. Това е наследство, което на гранаицата на XVIII и XIX век се влива в наименованието на литературното и културно направление романтизъм. Самите романтици не мислят себе си като течение с ясно определено историческо настояще, а смятат, че романтизмът се съдържа в различни степени в преходните епохи и литературни школи. Данте, Петрарка, Шекспир за тях също са