Популации-видове,състав,структура,численост и свойства

Екологията е биологична наука,която изучава взаимоотношенията между живите орга-низми както помежду им, така и с обкръжаващата ги нежива природа. Обект на изуча-ване са системи от живи организми популации и биоценози и системи от жива и не-жива природа екосистеми и биосфера.

Развитието на еколигията като отделна биологична наука започва в средата на 20 век. Терминът Екология за първи път използва немският зоолог Ернст Хекел.

Индивидите от един вид населяват част от среда на живот, наречена ареал. Ареалът на едни видове е цялостен, а при други е накъсан от естествени прегради, които индиви-дите не могат да преодолеят океан, голяма река, пустиня, висока планина. В грани-ците на ареала си индивидите от един вид живеят в групи,наречени популации.

Популацията е група от индивиди на даден вид, които населяват продължително време част от ареала на вида, имат сходни екологични изисквания,кръстосват се свободно помежду си и дават плодовито поколение.

Популациите са групировки, чрез които видът съществува в природата. Индивидите от популацията се намират в сложни взаимоотношения помежду си, които осигуряват размножаването и приспособяването на популацията към промените на екологичните фактори. Едновременно с това индивидите от една популация взаимодействат с инди-види от популаци и на други видове, с които имат общо местообитание. Например в една широколисна гора популацията на горската мишка е във взаимоотношени я с популациите на дивия овес,лалугера и кукумявката.

Броят на популациите на вида зависи от много фактори, важните от които са подвиж-ността на индивидите и релефът на местността. Много подвижните видове имат по-малко популаци от слабо подвижните или имащите прикрепен начин на живот. Ако ре-лефът е равнинен, броят на популациите е по-малък, отколкото ако релефът е планинс-ки.

Съществуват три вида популации:географска, екологична и локална или още елементарна. От тях географската и екологичната са от особено значение за приспособяването на вида и възникването на нови видове.

Географските популации са характерни за видовете с големи ареали. Те са изолирани една от друга с естествени особености на релефа и обитават територии със сходни, еднородни условия за существуване. Например обикновеният вълк има много голям ареал. Той обхваща : Европа, Централна и Северна Азия и Северна Америка. В грани-ците му има три географски популации европейска, азиатска и северноамериканска.

Изолацията възпрепятства свободното размножаване между индивидите от различните от различните географски популаци на един вид. Отделните популации живеят при различни екологични условия. Това е причина за поява на различия в приспособлителните им белези.

Екологичните популации се формират на основата на по-тясна специализация към екологичните фактори в част от ареала на вида, като например предпочитания за храна или място на обитание. Екологичните популации обикновено са част от географските популации. В европейската географска популация на обикновения вълк има няколко.Eкологични популации скандинавска, пиренейска, балканска.

Изолацията между екологичните популации на даден вид не е пълна. Между индивидите от различните екологични популации може да има контакт и да се осъществява размножаване. Затова различията между индивидите от различните екологични популации са по-малки.

Локалните, елементарни популации са най-малочислените в сравнение с другите два вида популации. Територията, която заема популацията е малка това е