Сделки. Понятие, видове и съдържание на сделките.

Сделка-

това е юридически факт, които включва като свой съществен елемент едно или повече волеизявления (ако са повече от едно трябва да са взаимно свързани). Волеизявленията се правят от субекти на частното право и пораждат правни последици, възникване, изявление или прекратяване на права и задължения.

Видове сделки-

има голямо разнообразие на сделки. Те се делят на едностранни и двустранни

Едностранни те съдържат само на една страна (такива са: упълномощаването, приемане или отказ от наследство, завещание и др.).

Двустранните съдържат волеизявления на двете страни (това са договорите).

Има и съвместен вид сделка където на едната страна могат да участват двама души.

Многостранни сделки- те се сключват между лица но не с противоположни интереси и не, за да породят насрещни взаимни права и задължения. Волеизявленията в тези са еднакви по съдържание и са насочени към една обща цел ( например: създаване на ТД). Със сключване на многостранния договор всяка страна в него поема права и задължения, но не към останалите страни а към учредената общност.

Сделките, които действия между лица които са живи лица.

Сделки които пораждат права и задължения след настъпване смъртта на автора на волеизявлението (такива са завещанията). Има сделки, които предоставят и не предоставят имотна облага.

-Възмездни и безвъзмездни сделки-

Възмездни сделки- при тях това което едната страна дава се прави заради имуществена облага, която другата страна предоставя или ще предостави (например: продажбите, замяна и др.). Не е необходимо да има равенство между разменените стойност, достатъчно е по мнението на страните и да има приблизително равенство.

Безвъзмездните сделки- това са сделки като например дарение или заема за прослужване. При тях едната страна дава нещо на другата или се задължава за нещо в нейна полза без да получава нещо насреща.

-Каузални и абстрактни сделки-

Каузални- делението е според това дали условие за действителността на сделката е тя да има основание.

Абстрактни- при тези сделки законът не се интересува защо се предоставя имуществена облага (например: с чека се дава нареждане до определено лице да се прати дадена сума на преносителя на чека и закона не се интересува защо ще се извърши заплащането, дали ще е дарение или ще се погали дълг и т.н.).

-Формални и неформални сделки-

Формални сделки- при тези сделки законът указва как трябва да се направи изявлението на страните, за да е валидно (да породи правно действие), а когато законът не предписва формата, сделката е не формална.

Неформални сделки- при тези сделки формата на изявление са устни, писмени с нотариална заверка на подписа или нотариална форма.

-Консенсуални и реални сделки-

Консенсуални сделки- при тях е достатъчно да се достигне до консенсус на страните, за да се счита сделката за приключена.

Реална сделка- при реалните сделки се изписват други условия и действия.

-Сделки на управления и разпоредби-

Сделките на управления- тези сделки включват действие по подържане на имущество, събиране на доход, изплащане на задължения и използване на имущества.

Сделки на разпореждане- при тези сделки има изгубване на субективно право или обременяване

Съдържание на сделките- всяка сделка се характеризира с съществено съдържание или има съществени признаци- това за което трябва да има волеизявление на страните, или за това за което трябва да постигнат консенсус (например: продажбата и цената). Към несъщественото съдържание спадат уговорки за срок на изпълнение, място на изпълнение разноски по сделката и начин на приемане, и предаване на сделки. Съдържанието на волеизявленията се изразява в разказни изречения, които се наричат уговорки или клаузи на договора. А в едностранните сделки въпросите по които трябва да се изрази воля се нарича реквизити.