ПОНЯТИЕ, ОСНОВАНИЕ И ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО. Същност на наказанието и неговата социална природа. Историческа обусловеност на формите на наказанието и тяхната служебна роля

Още чл.1(1) на НК казва, че:"НК има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостният установен в страната правов ред" НП е система от средства, чието цялостно използване в тяхното многообразие е сложен и продължителен процес.

Наказанието е обществено явление, различно от престъплението и едновременно с това обществено и правно обусловено от неговото извършване. Общото учение за наказанието от своя страна представлява важен дял от общата част на НП наука, тъй като изхожда от указаните норми и тяхното обществено и политическо съдържание. То изяснява специфичният метод, използван в случая за борба с/у престъпността. Съществува историческо голямо разнообразие на видове и форми наказания. Обекти са били животът, честта, здравето, достойнството и изобщо всички блага. Средствата са били различни - смърт, осакатяване, заточение, изгнание. Осъждането е било винаги в името на държавата или монарха. От видовете и системата на наказанията можем да съдим за цивилизоваността и зрелостта на обществото, на състоянието на икономиката, на господстващите възгледи въобще.

В различните периоди на робовладелските държави е имало следните наказания:

- превръщане на свободния човек в роб

- смъртно нак. (изгаряне, удавяне, набиване на кол, разкъсване, настъпване от слонове и т.н.)

- талионът

- със същата вреда, която той е причинил на дееца или обществото

- членовредителни наказания - на крадеца се отрязват ръцете

- публично изнасяне пред публика

Системата на откуп е действала най-вече при феодализма.

Действал е девизът страх и жестокост.

С течение на времето см. нак. се явява неизгодно. Престъпниците са използвани за изграждане на китайската стена, египетските пирамиди и т.н.

След буржоазните революции се забелязва тенденция на смекчаване на репресията. Прокарва си път идеята за превенцията. Заплахата от физическо въздействие се измества от нравственото такова.

При т.нар. капиталистически държави се стига до отличаване от предходните общества, отчита се ролята на човека в ОО. Основните нак. са: л.с., заточение, каторга; от имуществените: глоба, конфискация. Изпълнението на смъртното нак. еволюира. Лицата, извършили престъпление не се застрелват или обесват, а се използва гилотината, впоследствие ел. стол, а напоследък и инжекции.

Някои утописти отричат правото на държавата да налага наказание и твърдят, че е виновно обществото, а не престъпникът. Тяхно мнение е, че наказанието опозорява хората.

Така или иначе, наказанието си остава най-важно средство за решаване на проблемите с престъпността.

НАКАЗАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКОТО НП. Принципи във връзка с наказанието в нашето право (чл.35), диференциация на нак. отговорност. Цели на наказанието (чл.36). Отношение на наказанието към други мерки на държ. принуда и към мерките на обществено въздействие и възпитание по ЗБППМН. Отношение към мерките по чл.53 НК.

Наказанието е установена от закона мярка на държ. принуда, която се налага на лице извършило престъпление. Заключава се в засягане на права или интереси и изразява отрицателната оценка на държавата спрямо него и деянието му, използва се за постигане на определени цели.

1. Специфична мярка на държ. принуда - реакция срещу престъплението, изразяваща се във въздействие в/у неговия субект. Тази реакция се осъществява от специализирани държ. органи по определен от закона ред и то независимо от волята на дееца. Наказанието се отличава от т.нар. обществени мерки. Последните са форма на обществено принуждение, а не на наказание. Компетентният орган,