1. Понятие и видове източници на правото на ЕС

ПЕС включва разнородни по юридическата си природа източници, които могат да се разделят на писани и неписани източници.

Писаните източници от своя страна могат да се разделят значими и не толкова важни. На първо място следва да се поставят актовете, съставляващи т. нар. първично право, което е създадено пряко от държ. членки. То включва договорите, учредяващи трите общности, заедно с приложенията и протоколите към тях, както и направените по-късно допълнения и изменения. Това са Парижкия договор от 1951г. и Римските договори от 1957г., с които се учредяват ЕОВС, ЕИО и Евратом, ЕЕА, Договорът за ЕС, Амстерд. договор и др.

Друг писан източник на правото на ЕС е вторичното право. То е създадено от инситуциите, които от своя страна са създадени в съответствие с разпоредбите на първичното право. Поради тази причина създадените от тях актове имат вторичен характер. Тези актове са регламентите, директивите и решенията.

Сключените от ЕО самостоятелно межд. договори са другият вид писан източник на правото.

Според някои автори решенията на представителите на правителствата на държ. членки, заседаващи в рамките на Съвета са източник на ПЕС, но това все още е дискусионен въпрос дали могат да се сметнат за формиращи правото на ЕС.

Неписаните източници на ПЕС са преди всичко общите принципи на правото. Друг неписан източник са нормите на обичайното право. Като спомагателен източник могат да се определят и нормите на общото межд. право.

Писаните и неписаните източници на правото на ЕС могат да се разделят на няколко групи: актове на държ. членки; актове на институциите; межд. договори сключвани с трети страни; общите принципи на правото; практика на Съда.