1. Понятие и характерни особености на правото на ЕС

Правото на ЕС е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕС е сходно в по-голяма степен с международноправната, отколкото с нац. правна система, главно поради характера на неговата природа.

Правото на ЕС ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешноправните отношения, като урежда не само отношенията м/у държ. членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешноправните субекти ФЛ и ЮЛ. Особената характеристика се състои в това, че от една страна нац. законодателства на държ. членки са интегрирани в правната система на ЕС, а от друга с в определено подчинено положение спрямо нето съгласно общоприетият примат на правото на ЕС над нац. законодателства и принципа на директния ефект.

Правото на ЕС се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите перфектни межд. договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения м/у държ. членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕС, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения м/у д-вите в един регион. Правото на ЕС урежда отношенията м/у държ. членки на ЕС като суверени субекти на межд. право от една страна, а от друга приетите правни норми създават правила, отнасящи се пряко до вътрешноправните субекти на тези д-ви ФЛ и ЮЛ.