Уводен текст:Първото изречение е добре да въведе в контекста на съответния културен период.По скоро дава личността на писателя.Всъщност националта идея се конкретизира чрез ангажираността на човека към националната идея.Следващите изр отнасят тематично автора към онази граница отвъд която той се разлизира,носител на едно по широко културно съзнание което се различава и тази разлика трябва да бъде заложена в текста.

Теза:Вникаъв случай първото изречение не е информативно.Всичко което се пише в тезата се доказва, а информация как се доказва?Първото изречение се отнася до проблема който е в заглавието.ПОлага се в една сравнителна степен.Появата на Хаджи Димитър е свързана с една универсална тема в класическата възрожденска българска литература.Той приема миналото си и настоящето,осъзнава своята мисия но в същото време осъзначава че тази мисия на човека е свързана с чувства и поведения които са много по-различни със саможертвата с обединението с другите разбира се и с любовта към свободата.

Аргументи:

Неминуемо изискване за свободата трябва да бъде изградената общност между хората основана на идеята за свободата,основана дори на саможертвата.Цялата творба върви последователно към убеждаването ,че този величав момент че този герои взема е един преди всичко дълъг извървян път в сърцето,в душата...Така вече посланието за човешкото пътуване към вечността ще има смисъл.

Човекът не е отчужден нито на Яворов,нито Дебелянов,нито Далчев ,просто ги няма хората.Целия си път тези поети изминават сами.Самотата е чувство ,самотата е когато лирическия прозре неговото усилия не се приема,напротив се профанира (яворов , дебелянов и далчев).Три кратки подтези.Втората и третата подтеза е добре да избегнат съпоставителния план и да поставят проблема като същностен център на авторовия план за човека и света.Поставя се като същностен размисъл за Вазов за загубата на онези морални ,етични закони които са крепители на човешката българска общност.Тази загуба в сюжета на Дядо Йоцо гледа извежда на преден план отношение ,погледи които постигат обратния ефект ,разделят , отчуждават човека от тези крепители от държавата .Човекът се затваря в себе си , той вече няма отношение към това което го заобикаля.Това е възможността да се изведе разказа още в тезата ,разказа който извежда една от главните характеризиращи Вазовия...

В третата под теза възможност да се развие тази идея по горе чрез въпроса ако човекът е загубил в разказа онези маркери на националната си идентичност,тогава какво е получил ..и разказа си го казва нищо не се е променило.Няма бъдеще този народ който изгуби чувството си за общност.

При Дебелянов че трагедията на поетовата личност респективно на неговия лирически субект е че пътят на човека от дадената му райска градина през забранения плод до самостоятелно постигнатия рай на земята ,не преминава през комуникацията с другите , т.е най страшния момент в размисъла у