Раздвоението на лирическия Аз в Помниш ли,помниш ли...

1.Увод
Мечти,идеали,копнежи и реалност си дават своеобразна среща в творчеството на Дебелянов.Тази среща е осъществена под знака на една подчертана откровеност и искреност,на примиреност с реалността,с обществено битие,в което е рамкирана липсата на равновесие.Поезията на Дебелянов е елегична,защото поетическият му свят е свят на силни и крайни чувства,които се движат от надеждата до отчаянието,от буйния порив до обезверението и скръбта.Страданието на поета е породено от социално-етическия сблъсък с обществото ,което със своята безнравственост и бездуховност му е чуждо.Липсата на истински духовни стремления в заобикалящата го действителност,безразличието,отсъствието на топлота между хората обезкуражават поета,нараняват неговата чувствителна натура.Спомени и реалност влизат в неразрешим конфликт,тъй като лирическият герой не вижда пред себе си привличаща го перспектива.Това го обрича на самотност сред хората.
2.Теза
В Помниш ли,помниш ли се преплитат минало и настояще-нежни и лирични са спомените,но поетът се самоизмъчва от неосъществени мечти.Раздвоението на душата му е причина за двойнственото отношение към миналото-той е копнежен спомен,но и го натоварва с чувство за вина.
3.Изложение
За да се подчертае изяществото на Дебеляновата светла печал в елегията Помниш ли,помниш ли е използвана формата на рондото.В редуването на двата мотива за тихия двор с белоцветните вишни и мотива за затвора от жалби далечни и спомени лишни се изгражда специфична музикална обработка на темата за носталгия по родния дом.В създадения художествен текст драмата на героя е породена от сблъсъка на два жизнено и емоционално различни свята-минало и настояще.Поетът дава романтичен образ на дома,който е знак за покоя и уюта на родното.Конкретната назованост тихия двор е символ на хармония,спокойствие и чистота.Това свещено място на тишината е разграничено от неназованото битие,което го обгражда.Авторът е унесен в спомена и бляна по отминалото щастливо време и изпитва нежна носталгия по родното.Миналото изживяно в пределите на тихия дом с белоцветните вишни е съхранило очарованието на неповторимо тайнство.В носталгичната светлина на спомена дните предишни са сякаш извън потока на времето,отделени от външното,чуждото и враждебното.Лирическият герой копнее за тишината и хармонията,по чистотата и красотата:в дома,в природата и в душата на човека.Пролетният цъфтеж е като символ на нежен аромат и свежест,на невинност,на душевно обновление и на живот пълен с радост и щастие.Във втора строфа продължава мотивът на спомена.Замяната на словосъчетанието тихия дом с шепот и смях внасят ведро и жизнерадостно настроение.Усещането за съвършенство и детска невинност е внушен чрез метафоричния образ на светлия хор,хорът на ангели в дните предишни.В християнската религия ангелите са символ на вечния покой,на душевна извисеност,чистота и красота.Възкресеният лик на някогашното щастие е желаната утеха в дните на страдание.В опозиция преди-сега са противопоставени радостта и скръбта,свободата и мрачния затвор,доброто и злото.Думата затвор се акцентира върху застрашена свобода,но не във физически,а в духовен план и върху самота сред неблизки хора.Лирическият аз води диалог със себе си-един ясен белег не само за самотност,но и за вглабеност в мъката и спомените.Крайните чувства се засилват при всяко излизане от унеса,защото разочарованият от живота поет се чувства безсилен пред реалността.Но угризенията на личността не означават,че се стига до