16. Помедяване и никелиране. Защитни свойства на покритията, характеристика на електролитите.

Медта има светлочервен цвят, стандартният електронен потенциал на Cu²⁺/Cu е равен на +0,34V, а на Cu⁺/Cu на +0,52V.

В химично отношение медта не е много устойчива. В сух въздух запазва своя блясък, което показва, че образувалият се предимно Cu₂O е прозрачен и предпазва металната повърхност от по-нататъшно окисление. Обаче във влажна атмосфера, съдържаща CO₂, SO₂ и други газове, медта бързо кородира и се покрива със зелено покритие главно от Cu(OH)₂. Cu₂O, CuCO₃, известно под името патина. Медните покрития не се използват самостоятелно за декоративни цели. Това е възможно само след допълнителна оксидация в различни цветове и защита с безцветен лак.

Медта взаимодейства само с окислително действащите киселини и киселинни смеси. Реагира с неокислителните HCl, разр.H₂SO₄ и др. само в присъствие на кислород в тях. Не се атакува от основите с изключение на амоняка.

Медта е в групата на електроположителните метали, следователно тя не може електрохимично да защити желязото и неговите сплави от атмосферната корозия. Медните покрития играят ролята на катодни покрития. Това означава, че при наличие на пори в медното покритие или при неговото механично нараняване се съдават условия за образуване и действие на корозионен галваничен елемент желязо-мед, в който желязото е кородиращият електрод, т.е. анодът, а медта катодът.

Медните покрития се отличават с еластичност и добро сцепление с много метали, като желязо, никел, хром, сребро и др. В електротехниката се използва тяхната висока електропроводимост и малко преходно съпротивление, а в машиностроенето чрез помедяване се избягва циментацията, азотирането и борирането на отделни участъци от стоманени детайли. В електрониката най-масово се прилага химичното и галваничното помедяване при производството на печатни платки. Помедяването се извършва в кисели и алкални електролити.

Към киселите електролити спадат сулфатните, флуороборатните и силикохексафлуоридните. От тях широко практическо приложение в промишлеността са получили сулфатните. Изполваемостта на тока при тях е приблизително 100%. Те позволяват да се работи с високи плътности на тока.

Сулфатните медни електролити имат и някои основни недостатъци. От тях е невъзможно получаването на медни покрития с добро сцепление директно върху желязото и неговите сплави. Причината за това е, че при потапяне на стоманени детайли в сулфатния електролит, поради голямата разлика между електродните потенциали на медта и желязото настъпва контактно отлагане на медно покритие, характеризиращо се с голяма пористост и лошо сцепление с основата. Друг недостатък на сулфатните медни електролити е тяхната малка разсейвателна способност. Същевременно полученото медно покритие няма нужната ситнокристална структура поради невисоката катодна поляризация.

Сярната киселина значително повишава електропроводността на електролита и предотвратява хидролизата на медния сулфат. Тя също понижава активността на медните йони, което се отразява благоприятно върху структурата на медното покритие. Етиловият алкохол способства за получаването на ситно кристално покритие.

От алкалните електролити най-голямо значение за практиката имат цианидните електролити. В тях медта участва в комплексен анион, който се образува при взаимодействието на меден цианид с натриев или калиев цианид:

CuCN + NaCN = Na[Cu(CN)₂]

Във воден разтвор Na[Cu(CN)₂] се дисоциира