Джек Лондон

Ползата от съмнението

Стиснал под мишница последния брой от едно списание, Картър Уотсън бавно крачеше

и се оглеждаше наоколо. Двадесет години бяха изтекли, откакто не бе минавал по

същата тази улица и промените бяха големи и изумителни. Като момче обичаше да

броди из улиците му, а тогава в този тристахиляден западен град живееха само

тридесет хиляди души. В онези дни улицата на която се намира сега, беше тиха,

застроена с жилища, в почтен квартал на работническата класа. Тази привечер

Уотсън откри, че тя вече е погълната от ширнал се, изпълнен с поквара район на

увеселителни заведения. Безброй китайски и японски дюкянчета и вертепи се

редуваха най-безразборно с долнопробни свърталища и кръчми за бели. Тази тиха

уличка от неговата младост се беше превърнала в най-порочна част на града.

Уотсън погледна часовника си. Беше пет и половина. Час на затишие за такъв

квартал - той добре го знаеше, но все пак беше любопитен да види. През

двадесетте години скитане и изучаване на социалните условия по света беше развил

в себе си спомена за родния град като приветливо и благонравие селище.

Метаморфозата, която виждаше сега пред очите си, беше смайваща. Непременно

трябваше да продължи разходката си и да види позора, до който бе стигнал.

И друго нещо: Картър Уотсън притежаваше изострено социално и гражданско чувство.

Богат и независим, не му се беше искало да пропилява силите си за елегантни

чайове и превзети обеди във висшето общество, а пък артистки, коне за надбягване

и други подобни развлечения не го вълнуваха. Беше малко нещо побъркан на морална

тема и беше доста известен реформатор, при все че направеното от него бе главно

от рода на дописки в дебели списания и тримесечни сборници и излезли под негово

име блестящо, умно написани книги за работническата класа и обитателите на

бедняшките квартали. Сред двадесет и седемте негови труда се срещаха заглавия

като

"Ако Христос дойдеше в Нови Орлеан", "Преработилият работник", "Жилищната

реформа в Берлин", "Провинциалните бордеи на Англия", "Хората от работническите

квартали на Ню Йорк", "Реформа или революция", "Университетското градче -

разсадник на радикализъм" и "Пещерният човек на цивилизацията".

Но у Картър Уотсън нямаше нищо патологично и невъздържано. Не губеше ума и дума

пред ужасите, с които се сблъскваше, проучваше и на които даваше гласност. Човек