Иван Вазов

Поля и гори - Рицар Балафре

Романтизъм

Славний рицар Балафре

тръгна лаври да бере

по полетата тракийски,

по долините морийски.

На глава му меден шлем,

на бедра му меч голем,

яка ризница го варди

от стрели и халебарди.

Славний рицар Балафре

би се храбро и добре,

много слава той спечели

там в богатите предели:

мънастиря три обра,

злато, свила той събра

и върна се в своя замък,

построен на твърди камък.

Среднощ стигна у дома.

Там е глухо, сън, тъма.

- Де е красната Павуна

да я видя и цалуна?

- Господарю, тя е в плян,

грабна я войвода Дан

и през чуките удари -

отвеща Фанчулла стари.

Кипна, бухна Балафре,

като Бялото море,

сбра дружина горделива,

яхна коня златогрива,

шлем нахлузи, вежди сбра

и към черната гора,

кат светкавица замина

с отбор момци двестамина.

Цяла нощ скита се той,

гладен за мъст и за бой,

урви, долове кръстоса,

но Павуна златокоса,

не намери, не съзре.

- Дане! - викна Балафре, -

бяг не мяза на юнака!

Рицар Балафре те чака!

Ала екът из лесът

отвеща му на гласът.

Балафре надува рога,

свири, гърми дор до бога,

буди тъмни долове,

стряска голи върхове...

- Дан-войводо! - пак изкряска

и сърдит с ръце изпляска: