Иван Вазов

Поля и гори - Раненият опълченец при Шейново

Бой гърми, земя трепери.

Недалеч, под голий рът,

трима руски офицери

в бедна хижица лежът.

Славни рани из клането

ги извадиха навън,

малко чаец във гърнето

ври над слабият огън.

Изведнъж скръцна вратата

и носилка влезе пак

с нова жертва от борбата

с ратник млад, с ударен крак.

Кръв тече обилна, гъста

из пречупената кост,

сабя турска е на кръста

на злочестий млади гост.

- Ура! Ваше благородье! -

радостно извика той, -

знамето се там забоде!

Ура... Шейновския бой!

- Ну, разправяй, бога ради,

как и що?... Добра ли вест?

- Вейсел-паша се предаде

с шейсе батальона днес!

- Браво, браво, мой любезний,

за таз славна новина!

Пийни чаец, постопли се,

виж, навънка е зима.

А таз рана как ти доде?

Колко кръв, бедняжка!... Ех!

- Нищо, ваше благородье,

във редута я приех!

- Успокой се, почини си,

ти си славен маладец,

йоще чаец...отдъхни си.

Вот! Победа наконец,

и балкани няма повеч -

лаври Скобелев набра.

Слушаш, Михаил Петрович?

Туй е нашето ура.

- Молим, ваше благородье,

вий познавате добре:

Кога генералът води,

кой не иска да умре?

Отзарана аз си рекох:

как горя във тоя студ!

Двама юзбаший съсекох

вътре в самия редут!

Ето сабята, която