Иван Вазов

Поля и гори - Паметниците на България

Българио, Българио,

прекрасна си страна,

но бедна си, Българио,

от славна старина.

По твойте злачни брягове

и голи върхове -

ни спомени, ни знакове

от бивши векове.

Тук всичко е загинало

и в бурена мълчи,

на твойто старо минало

и гроба не личи.

Тук векове владала си,

но няма диря, знак.

Падала си, ставала си,

но се покрита с мрак.

На нашите ламтения

не даваш ответ леп,

изкуството и гения

не са живели в теб;

не са те обезсмъртени

ни в мрамор, ни в метал,

тук-там стени разкъртени

докаруват ни жал.

И твоята история -

изтрити редове -

честта пред нас отвори я

за нови ядове.

Тя кървава и страшна е,

ред промахи, беди,

набедница всегдашна е

на нашите деди.

Те дойдоха, заминаха

случайно в тоя свет,

без Косово загинаха,

умряха без завет.

Българио, имала си

добри и лоши дни,

но гола си, остала си

без славни старини.

С великите предания

не си съгряна ти:

едни възпоминания

за срам, за теготи.