Иван Вазов

Поля и гори - Пак из тебе хода...

Пак из тебе хода,

о, природо свята,

пак дишам свобода,

гледам небесата.

Пак любя, пак мога

да чувствувам чисто,

да съзирам бога

във всякое листо.

В мен млъква борбата

и човешкий ропот,

внимава душата

в чудния ти шопот;

в небето, в горите

животът се смее,

славей гласовити

из клоните пее,

и вадата бъбли

и шумата шушне,

и облакът пъпли

в бездните въздушни.

И всичко безбрежно,

и всичките твари

здрависват ме нежно,

кат познайник стари.

Юли 1883