Иван Вазов

Поля и гори - Оживелите кости

Съдбата, що дарува

на птичето гнездо,

на скитник кораб завет,

на дивий звяр легло,

и мене - скитник беден -

най-после съжали

и кътче на земята

ми малко отдели.

При старо гробе турско1

аз дом си основах,

но много прашни кости

от тамо изкопах.

Да, кости и останки

от стари векове,

и черепи изгнили

на мъртви родове.

Но призраци ужасни

дойдоха през нощта.

"Кяфире! - те крещяха, -

как имаш дързостта?

Тук никой крак неверни

не бе стъпал до днес,

сега сме поругани,

изфърлени без чест.

Какво позорно време!

Кой би изтраял туй?

Или пророкът вече

не види и не чуй!?"

О, сенки, аз им рекох,

идете си назад,

потайте се в земята,

не сте за тоя свят.

Не само ваште гроби

разфърляха без ред:

преврати по-ужасни

ще видите навред.

Кат някой вихър буен

дойдохте един ден,

заглъхнахте във бурен,

мухлясахте във лен.

И нивата, в която

минахте без следи,

сега е с благодатни

прорязана бразди.