Иван Вазов

Поля и гори - Македонски сонети - Пред Беласица

Пирува македонский император*.

Шум, вик. Пенят се руйните вина.

Навън е буря... праскат знамена.

Нощта реве, бучи ужасен вятър.

Войската спи под тъмна пелена...

Тук-там огнец на бойния театър...

В миг Самуил под своя свилен шатър

положи пълна чашата, скокна...

Вслуша се той недвижим, бледен, страшен,

с коса настръхнала, почти уплашен...

(О, боже мой! - войводите шептйът.)

И мисли македонский император

че чува в писъка на горский вятър

на двайсет слепи полкове плачът.

-------------------------------

* Самуил