Иван Вазов

Поля и гори - Македонски сонети - Черното знаме

Вей се, черно знаме, под небето,

вей се, знак на траура и гроба,

вей се, позив жалостен на роба,

дето влачи игото проклето!

За земята, дето мила нам е,

зарад македонските долини

кървави напомняй, говори ни:

вей се, черно знаме!

Разшумиха се гори зелени,

премениха се долини райски,

в гори пеят славеите майски,

в гърди пеят чувства подмладени.

Ах, зад Рила има страна: там е

горко царство на скръбта и мрака,

никой тамо пролетта не чака.

Вей се, черно знаме!

Черно знаме, вей се в таз вселена,

кат протест от клетите робове,

се тъй черно вей се, дор в окови

черней Македония свещена!

Вей се, фърляй горко в нас съзнанье,

нека нашта радост то да трови,

нека пресни язви да разрови:

вей се, черно знаме!

Македонио, родино мила!

Люлко на гиганти и на слава,

бездно, що надежда не огрява,

бездно страшна на сълзи, теглила!

Ти немееш и глух твоят храм е,

кога полсвят твойте чада слави,

без да пита: майката що прави?

Вей се, черно знаме!

Кой ще пита? Ний едни смутени,

кат на пир, де липсва госта главен,

питаме: къде е той забравен?

Що не викат брата драгоценни?

Тук без него нашта слава срам е!

И зовем го с гласи триумфални -

но пристигат вопли погребални...

Вей се, черно знаме!

Но не си влязла още в гроба,

но сама ти няма там да влезнеш,

но ти, майко, няма да изчезнеш,

освен с нашта кръв, сърца и злоба!

Ах, ще дойде ден, и той голям е...

Но дор скокнем за теб всички братя

и те сграбчим волна във обятья -

вей се, черно знаме!

6 април 1885 г.