Иван Вазов

Поля и гори - Къпина

След толкова години

и скитане злочесто

аз пак се жив завръщам

във родното си место.

И всичко пак намирам

красиво, разцъфтяло;

от мойте мили само

следа не е остало.

Пак тъй е планината

величествена, дива

и вятърът полюшва

узреялата нива.

И видя пак Харманя,

де скачаше хорото,

и черната къпина

при входа на селото.

Тя йоще трай, черней се

въпреки времената,

като тъга, зарасла

дълбоко във душата.

1883, Сопот