Иван Вазов

Поля и гори - Кръгозорът на Пловдив

От тез скали гигантски

пред моя смаян взор

разстила се простор

от гледки великански

и безконечний хор

на Алпите балкански.

Всъду, от край до край

на тая панорама,

коя граници няма,

окото ми блуждай

в един чаровен рай:

в поля, в гори зелени,

в ливади разцъфтени,

Марица де синей,

в нивя безкрайни, златни,

по хълми благодатни,

де нектарът вирей.

Какви прекрасни гледки,

какви картини редки,

какъв безкраен шир

от нови небосклони,

в кои мечтата гони

вълшебен някой мир!

На юг, в небето ясно,

потъмняло в зари,

тъмнеят се гори

с величие безгласно.

И като гледам там,

през равнини и снопи,

аз шъпна им едвам:

поклон на вас, Родопи!

По техните бърда

зелени и родливи

растат лозя и ниви,

стърчат села красиви,

кат орлови гнезда -

приюти на хлада.

А там, на запад, Рила,

безгласен великан,

глава си потопила

в небесний океан.

На север пък се вдига

неравната верига

на Среднята гора.

По стръмните й ребра

растат дъбрави диви

от буки горделиви

и дъбове свети,

де бурята ехти.