Иван Вазов

Поля и гори - Хисарските развалини

От векове бивши скелети печални,

стърчат тия голи стени

и будят в нас мисли и спомени жални

за някакви минали дни,

когато светът е на цезари хищни

свещеното иго носил

и гробници крепки, грамадни и пищни

за свойта свобода градил.

Сега тук е пусто. В тез силни огради

съдбата отвори пролом,

безпечно по глухите, диви грамади

змията пълзи мълчешком.

Отдавна гръм арките не е разтрясвал,

в стените див бурен вирей

и в рова дълбоки, що тях е опасвал,

орачът пшеницата сей.

И векове цели погребани плуят

край тия сломени стени,

тръби и гърмежи за бой се не чуят,

а враните грачат едни.

Останки бездушни, следи запустели,

величье зарито в прахът!

Кат гробове глухи в тез красни предели

навявате скръб на духът!

И тук, де е всичко шум, хубост и радост,

вий спите под синия свод:

едни застарели сред толкова младост,

едни мъртви сред толкоз живот!

Хисар, юли 1883