Иван Вазов

Поля и гори - Два сфинкса

В полите зелени на Средна гора

два сфинкса недвижни, високо стоят.

От утро до вечер, от мрак до зора

един друг се гледат и вечно мълчат.

Главите им мъртви в небето стърчат,

дух някой на вечност от тях ни лети,

кат тъмни преданья те в хаоса бдят,

кат две вкаменени и тайни мечти.

И странникът, смаен, мълви отдалеч:

таз гатанка чудна кой там е фърлил?

И странникът мислено носи се веч

при жежкия пясък, при мътния Нил.

Хисар, 1882