Иван Вазов

Поля и гори - 1884 - Всичко пада

или

Ентусиазъм и опортюнизъм

I

Добре, светът умей

по-опитен да бъде;

на смешното се смей,

на кривото се сръди.

Той знае да шуми,

когато шум е нужно,

или да се ломи

пред силата послушно.

Сега е зъл и строг,

след малко се превива,

на вихъра жесток

насреща не отива.

II

Припомням си часът,

когато окол мене,

омаян чух гласът

на общото вълненье;

когато тез слова

екнаха: срам, тирану!

И в славната мълва

бе всичко разиграно.

Днес сън на мъртъвци

наоколо настая,

предишните борци

не мога да позная.

И виждам ги безспир -

приятели, другари -

че търсят отдих, мир,

кат инвалиди стари.

От ден на ден кръгът

на тях по-тесен става,

възторгът и гневът

сгоряха, като плява.

А аз стоя корав

и в общата зараза

един се виждам прав,

един враждата паза.

И търса потик нов,

кат тях да не задряма,

за бой съм пак готов,

но бойно поле няма.