Иван Вазов

Поля и гори - 1884 - Шумиш ти, старий брясто...

Шумиш ти, старий брясто,

и има за какво:

ти зрител бил си часто

на мрачно тържество.

На камъне гробовни

ти сянка си държал,

тук в бурени вековни

е мръсний смок пълзял.

Сега наокол блика

животът и шумът;

а ти си пак увиснал

и сам посред светът.

Скърбиш и поменуваш

умрели имена,

кат старец някой своите

"блаженни" времена...

Август 1883