Иван Вазов

Поля и гори - 1884 - Нашто време с шум е...

Нашто време с шум е

много плодовито,

дружествата, куме,

ражда страховито.

Братства, сказки, трупи -

всичко правим смело.

Всякой ден се лупи

нещо недозрело.

Бърже го прославим

с име безпримерно,

после го оставим

да умре мизерно.

"Та чорт да ги земе! -

някой си ми каза, -

нямам сега време

из калта да газа.

Случай през таз зима

мъчно ще намера,

утре бал ще има -

други ден - венгера."

- Хай на заседание!

- Та не сме говеда!

Сбогом, бай Иване,

бързам у съседа.

Там щъ права бденье,

чака ме форханът,

страх ме е без мене

да го не захванат.

Прежнята неделя

фръкна цяла платка:

туй се мъчно смеля,

ще ми кажат: патка.

- Хай на заседание!

Три минутки само!

- Я млъкни, Драгане,

що ще правим тамо?

Не мога пошавна!

Отивам у Шишка,

имам една славна

да скроя интрижка.

- Чуйш? От напън много

дружеството умряло!

- Да? Ех, слава богу,

удрайте клепало!