Иван Вазов

Поля и гори - 1884 - Младежу

(Г-ну Д-ру Д-ву)

Дор не беше йоще влязъл

в вихъра световни,

ти бе ангел непокварен,

с погледи любовни.

Мисли чудни ти питайше

за борба, за слава,

и вселенната за тебе,

тясна бе тогава.

Но от стола на мечтите

ти в живота влезна

и кат много преди тебе

ти в калта изчезна.

За дела не си роден бил,

ни за бой - изпечен...

Де остана, братко, твоят

идеал сърдечен?

8 август 1883