Иван Вазов

Поля и гори - 1884 - Изтъкахме си платното, ритаме кросното

(Написано на 19 февруари)

I

Всякой моралист и книга

хвалят благодарността,

като чувство, що въздига,

человека на света.

Ний, кат хора с здрав разсъдък

и със по-практичен възгляд,

пред тоз глупав предразсъдък

рабски не клониме врат.

II

Ний желаеме да станем

людье с нрав солиден, строг,

със утопий се не храним,

нито с телешки възторг.

На признателността твара

не минува в наший търг,

ний оставяме на звяра

да познава тоя дълг.

III

Има поговорка проста:

чорту митан направи,

дор успейш да минеш моста,

па подир го остави!

Туй прекрасното изкуство

ний чудесно го владейм;

на глупците дайте чувство,

ние с вятър не живейм.

IV

Като хора реалисти,

ний не гледаме назад,

и в мухлясалите листи

за нас няма благодат.

Що е било, то било веч...

Вместо китки днес да вийм,

нека се старайме повеч

лирки да си придобийм.

V

Да, кат люди на прогреса,

фанатизъма не щем,

над прошедшето завеса

ние спущаме съвсем;

и кат гледаме назади,

мъчно можем различи

тоя, що хамот ни даде,

от тоз, дето го строши.

VI

Пред велики идеали

не треперим кат деца