Иван Вазов

Поля и гори - 1884 - Епилог. Общество и певец

(из "Бури и мелодии")

Общество

Ти казваш, не те разумяват;

но как ще бъдеш разумян?

Виж, твойте песни странни стават

и твоят път е зле избран.

Ти хвъркаш много нависоко,

живейш и дишаш в други свят;

туй, що вълнува нас дълбоко

не буди в теб ни смях, ни яд.

Ти всичко гледаш безучастно,

ти ек не си, нито си зов,

вражди навред кипят ужасно -

един ти пееш за любов!

Какво ни трябва да знайм ние

що мислиш, или страдаш ти?

У нас сърцето инак бие,

нам чужди твойте са мечти

и чужда нам е твойта песен.

Ний в разни сфери се въртим:

ти много горе си отнесен,

ний на земята пък стоим.

Ти друг път пейше другояче:

ний помним твоя звучен глас,

сърце ти знаеше да плаче

и да се радва ведно с нас.

Певец

Тогаз бе друго - чудно време.

Тогава робството навред

надежди будеше големи,

тогава всякой бе поет.

Тогава всекиму в сърцето

се крийше герой ил светец,

и Левски мреше на въжето

и Ботев мреше на Вирслец...

А днес?

Общество

Днес волно ний живейме.

Часът е още по-голям.

Певец

Голям, но ний сами - дребнейме,

у нас не свети прежний плам

и нашто ново поколенье

без време вехне и старей.

Не може светло вдъхновенье

на тая почва да вирей,

ни бодра мисъл да израсне,