Христо Ботев

Положението на българите в Бесарабия

Позволете ми да посрещна първият брой на вестникът ви с оплаквания, които аз не

отправям към никого другиго, освен към сами себе си и към своите

съграждани-колонисти. Напразно се би аз оплаквал комуто и да е другиму: зная,

че никой други няма да ме чуе. Сичкият наш живот досега се е състоял от

оплаквания или от робско мълчание; затова, види се, сме и достигнали до такова

критическо положение, щото скоро ще да захванем да завиждаме не само на

циганите, но и на отсрещните наши поробени братия. Румънското правителство

скоро ще да стане за нас такова също отеческо правителство, каквото е и

правителството на султанът за своята няма и беззащитна рая; с една дума, ние

скоро ще да станем съвършени и безусловни робове на влахо-фанариотският

ненаситен чокоизъм.

Но кой ни е крив? Криви сме си ние и оная наша неспособност да пазиме своето,

която ни е придружала в сяко едно обществено дело и която ни придружава и днес

в неблагодарната и в насилствената мярка на румънското правителство. Наистина,

по светът има много по-деспотически държави, нежели Румъния, и много

по-своеволни правителства, нежели днешньото нейно правителство, но при сичкото

това и там чуждите народности са могли да опазят своето име, своят език и

своите свезани с международни трактати права. А тука? Румъния е претопила

повече от два милиона българи, наумила е да претопи и нас, и ще да успее. В

това отношение тя ще да надмине и Прусия. Но какви средства тя употреблява, за

да постигне своята недостойна и неразумна цел? Нищо друго, освен нашата

глупост, нашата неспособност и онова право на по-силният, което сме й дали ние

в продължението на сичкият си живот под нейната деморализована и деморализующа

административна власт.

Да видиме какво е било това право и как сме й го ние дали, т.е. нека разгледаме

накратко историята на нашите страдания, ако тие страдания и да са изложени

по-напълно в отделна една брошура под заглавие "Suferintele locuitorilor dupa

terrieoriulu Bassarabia - Romania, judetul Bolgrad". Читателите на "Знаме"

твърде добре знаят какви мъки и теглила са принудили нашите деди и бащи да

оставят своята свещена и богата земя България и да се преселят в голите и

пустите бесарабски равнини; знаят така също с какви мъки и страдания е било

придружено това преселение и какви нови и скъпи жертви са погълнали пепелищата

на ногайските татари. Повече от 60 години са били потребни, за да може