Политическо лидерство. Основни теории

1. Бихейвиористични теории, свързани с лидерството.

Бихейвиоризмът представлява мултидисциплинарно научно направление, развило се първоначално в американската психология, а впоследствие разпространило се в социологията, философията и политологията. Терминът "бихейвиоризъм" е въведен от американския психолог Уотсън през 1913 г. и произлиза от английската дума поведение. Типично за това направление е изследването на поведението на групата или отделните индивиди, разглеждано като съвкупност от реакции, предизвикани от действието на определени стимули. Бихейвиоризмът широко използува емпиричните методи за събиране на информация, допълнени през средата на 50-те години на миналия век с количествени методи за анализ.

Бихейвиористкото направление в политологията предизвика изключително голям интерес, постигна значителни резултати, но заедно с това породи много спорове и разочарования. Проблемите възникват всеки път, когато се съотнася реалната политическа действителност, многофакторна и вероят-ностна, към резултатите, получени от приложението на математическите модели, както и към аксиоматичните положения, върху които се изгражда всеки- математически апарат.

Бихейвиоризмът свързва лидерството с властта. Хърбърт Саймън, прави опит да операционализира дефиницията на понятието "власт". Той си поставя за цел да определи количествено точно степента на наличие или отсъствие на власт в дадена ситуация, както и да направи емпирична проверка на съждения от типа: "властта на А е по-голяма (по-малка) от властта на В"; "намалява се (увеличава се) властта на В"; "разпределя се политическата власт". Според Саймън, когато обществото е в стабилно равновесие, съществува тясна връзка между разпределението на ценностите и властта в него. Притежаването на определени ценности е "ценностна позиция", и тя може да се използува като индекс на властта.