Георги Раковски

Политическите отношения сръбского княжества с България в днешните времена

Многажди сме мислили да напишеме политическите отношения Сръбскаго княжества с

България в днешните времена, т.е. откак е това княжество (силаго

Андриянополскаго договора 1829) добило своя днешна полунезависимост и живее и

то политично в някакви си ограничени сношения със сузеренская власт и съседшгге

му свободни народи. Но преважни причини задържавали са нас досега от това ни

намерение. Първа же и главна причина е била, че описаваши самая истина и

неискрений ход политици того княжества към българите, неотбежно би било да се

появи едно голямо незадоволствие и студенина в последните, като онеправдани и

изложени на завладетелната хища първих, коя тии си въображаят да приготвят и за

коя делом са много такива постъпки досега показали, както щем ги изложи.

Втора же причина нашего досегашнаго въздържания е била надеждата, че тии щат се

поправи и щат предузе други един ход в политиката си, както е праведно и

полезно за два съседи народа, сродни по езику и по вероизповедания, имеящи

едного и истаго неприятеля, една и иста съдбина за в бъдущност. Но, излъгани в

нашата надежда, унуждаваме се днес като верни чада народа си да извадим на бял

свят тая неприятелска постъпка и да обърнем вниманието на всичките верни синове

отечества си върху тойзи най-важен за нас предмет.

Нашето описание никак не ще бъде нападателно, но ще бъде като едно приятелско

упоменание към нашите съседи братя сърби, дано би могли да ги наклоним да

внидат в правий път съседства и братства. Ние трябва да знаеме и всяк час да си

напомняме, че раздорите и несъгласията в старите времена са докарали и нас, и

тях в това жалостно днешно положение и че не може се другояче поправи освен с

общо едно съгласие и с братски искрен и любовен съюз. Истина, че на света има и

едно начало, да всяк народ, кой живее политично, трябва да гледа най-първо

своята собствена полза, своето увеличение и своята слава да възвиши, ако и на

щета других - на основание правди по-силнаго и правди завладеная - но Сръбското

днешно княжество не е в това състояние относително към българите. То е

обкръжено от толкова и такива противни обстоятелства за такъв един успех, щото

такава една мисъл и предприятие не само са невъзможни работи за него, но еще

ако си въображава да ги следова, може да дойде до една жалостна пропаст.

Днешната же западна европейска политика, както е всякому познато, тъй бодро и

занимателно пази в подобни движения на Възток, щото не щади ни злато, ни