Политическите елити. Обща концептуална рамка /Гаетано Моска/

1. Същност на елитарните теории и теорията на Гаетано Моска

Широко разпространение и значително влияние върху развитието на политическата наука през първата половина на XX век оказва оформилото се по това време в политологията влиятелно течение известно като "теория на елита" Най-значими негови представители и класици стават италианските политолози Гаетано Моска (1856-1941) и Вилфредо Парето (1848-1923), както и немският учен Роберт Михелс (1876-1936).

Теорията на елитите е повлияна твърде силно от аристократизма на Платон, според който идеалната държава се управлява от тънък слой хора, имащи професионални умения, качества и мъдрост за това, ("философите" са тези, които могат и трябва да управляват държавата, счита древния мислител). Основната идея е приемането на факта, че всяко общество, независимо от историческите и социалните условия, в които съществува и се развива, представлява обединение на властимащо малцинство и подчиняващо се мнозинство. Този извод е формулиран от Г. Моска в основното му произведение "Основи на политическата наука" (1939), известно и под заглавието на английския превод "Управляващата класа". Ето защо, идеите на Моска се считат за базисни при формирането на тази теория.

Според Г. Моска, във всички общества, от съвсем неразвитите и едва достигнали зората на цивилизацията, до най-напредналите и могъщи общества, има две класи от хора - класата, която управлява и класата, която е управлявана. Първата класа, винаги по-малобройна, изпълнява всички политически функции в обществото, монополизира властта и се радва на предимствата от нея, докато втората, по-многобройна класа, е направлявана и контролирана от първата по начин, ту повече или по-малко законен, ту повече или по-малко произволен и насилствен.

Политическите функции, изпълнявани от управляващата класа, са административното, военното, икономическото и моралното ръководство на обществото. Тези функции създават привилегировано социално положение на