Забравена парола?
Начало на реферати

Политически възход на България при цар Иван Асен II (1218-1241 г.)


след брака на Иван Асен с епирската принцеса Мария. Доказателство за това е фактът, че през 1238 г. папата не съумял да убеди унгарският крал Бела III да организира поход срещу България.

Със Сърбия Иван Асен II също поддържал мирни взаимоотношения. От 1234 г., когато помогнал на Стефан Владислав да се възкачи на престола до края на управлението си той съумял да запази добрия тон в отношенията между българи и сърби. Сръбският патриарх св. Сава до последно посещавал българския цар в Търново, което е косвено доказателство за липсата на търкания между двете страни.

През последните години от живота си Иван Асен се стараел да не изпада във военни конфликти със съседите, но въпреки опитите му да възстанови приятелските отношения с Рим за Папството и Западните страни той си останал враг на католицизма. На 24 юни 1241 г. той починал като оставил зад себе си спомена за ловък дипломат и пълководец, благодарение на когото българската държава постигнала непостигнатото - нито един въпрос, засягащ междудържавните отношения не бил решаван без участието на знаменития български цар.

Напрегнатата дипломатическа и военно-политическа дейност на българския цар не станали причина, заради която той да изостави вътрешнополитическите си задължения. Преди всичко Иван Асен II се заел да оправи областното разпределение в държавата. Известни центрове на областна администрация били Бдин, Белград, Браничево, Преслав, Скопие, Прилеп, Девол и др. В страната царяли мир и покой, толерирано било и отношението към богомилите, за което понесъл тежки упреци от папата. Това все пак не омаловажило и грижите, които Иван Асен полага за българската църква. Известно е, че пет манастира са получили дарствени грамоти, най-известна от които е тази, която е и единствената запазена до днес - Ватопедската. Охридската архиепископия трябвало да признае върховенството на Търновската патриаршия.

Териториалното разширение, мирните граници, демографското увеличение спомогнали изключително много за икономическото развитие на България. Най-старите български монети са от времето на цар Иван Асен II, въпреки че част от историците са склонни да вярват, че първите монети са изсечени още при Калоян. Българските пазари били свързани с международния търговски обмен посредством Дубровнишките търговци и оживените пристанища по българските морски крайбрежия.

Още първите Асеневци полагат неимоверно много усилия за превръщането на столицата Търново в истински административен, стопански, духовен и културен център на България. На най-високата тераса на Царевец се издига патриаршеската резиденция и катедралната църква "Св. Възкресение". В съседство се намират дворцовият комплекс на българските царе, болярски къщи и църкви. По извивките на р. Янтра са разположени множество християнски храмове, сред които е и царската лавра "Св. Четиридесет мъченици".

Пренесените в столицата мощи на св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски и св. Михаил Войн издигат духовния престиж на Търново в православния свят. След падането на Константинопол под ударите на кръстоносците и Киев под тези на татарите, Търново става столица на православието. Възстановяването на Българската патриаршия е акт, който утвърждава това високо положение.

Културното и политическото издигане на Второто българско царство вървели ръка за ръка. Иван Асен, заедно с болярите си, се грижел за книжовността и изкуствата, чрез които се търси опора в традициите на Златния век. В търновските манастири се преписват и съхраняват творбите на Йоан Екзарх, Константин Преславски, Климент Охридски.

Характерно за цар Иван Асен II, както и за повечето владетели от Второто българско царство е тяхната заимствана от Византия титулатура цар самодържец. Наред с това от бившата империя били копирани и повечето знаци на царската власт корона, престол, пурпурна мантия, скиптър. Царската власт била неограничена и се смятало, че тя има божествен произход.

Важен административен орган бил болярският съвет, така нареченият синклит. В него участвали великите боляри, а вероятно дори и самият патриарх, които обсъждали важните въпроси в страната. Представителите на централното управление, чиито функции и титли са заимствани от Византия се избирали от болярската прослойка и се одобрявали от монарха. Важни титли се давали на роднините на царя (севастократор, деспот, кесар).

Политически възход на България при цар Иван Асен II (1218-1241 г.) facebook image
Публикувано от: Йордан Пенков


Русия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.