Забравена парола?
Начало на реферати

Политически учения в древна Гърция и Рим - Платон, Аристотел, Цицерон


Политически учения в древна Гърция и Рим- Платон, Аристотел, Цицерон.

Люлката на човешката цивилизация- древна Гърция и Рим стават основа и духовен пример за развитието на държавността и политическите идеи на съвременността. Политическите виждания за свободата, справедливостта и правото се превръщат в стимул за една вечно актуална и специфична духовна среда на европейската политическа традиция. Тези идеи и концепции доставят материал и подкрепа на всички съвременни течения и школи в политическата теория. 1. Характеристика на политическите учения в древна Гърция. Държавността на древна Гърция възниква в началото на първото хилядолетие преди новата ера под формата на самостоятелни и независими полиси- отделни градове държави включващи в себе си градската територия и прилежащите съседни населени райони. Преходът от първобитното общество към родово-класовото заедно с новата политическа организация се характеризира с дълбоки процеси на класова диференциация и борба между различните слоеве- богати, бедни, свободни и роби. За да бъдат контролирани конфликтите между тези слоеве и да се предпази обществото от постоянни борби се е наложила появата на една трета (неутрална) господстваща сила и това е държавната власт. В историята на възникване и развитие на политическите учения в Гърция се очертават три периода; ранен период (V-Vв.пр.н.е.) свързан с възникването на държавата и отразен в творчеството на Омир, Хезиод, Хераклит и др.; втория период (Vв. и първата половина на Vв.пр.н.е.) обхваща времето на разцвета на политическата мисъл в ученията на Демокрит, Сократ, Платон, Аристотел; третия период (втората половина на Vв. до в.пр.н.е.) е период на елинизма и упадък на древногръцката държавност, в резултат на поробването на гръцките полиси от Македония и по-късно от Рим. Възникнала в условие на делене на хората на свободни и роби, античната политическа мисъл се оформя и развива като идеология на свободните. Свободата е фундаментална ценност, главна цел на усилието и основен обект на грижа за цялата древногръцка теория. Робите, жените и чужденците тук не са субекти на политиката, защото са подвластни на отношението господство и подчинение. Политиката и свързаните с нея духовни занимания се проявяват като дело на свободата, а трудът (предимно физическия) е участ на робите. Ето защо в древна Атина- люлката на древногръцката цивилизация най-голямото наказание е отнемане на политическото звание- гражданство, което автоматично лишава човека от привилегиите да участва в живота на обществото. Първоначалните митологични представи заедно с първите понятия дике-справедливост, и темис-обичайно право, биват заместени от формиращия се философски подход на логико-понятийния анализ на идеите от Аристотел, и политико-историческите понятия на Полибий. Най-ярките политически мислители на своето време и на цялата история на философията са Платон и Аристотел. Те са живели и творили през епохата на разцвета на атинската политическа мисъл (Vв. и първата половина на Vв.пр.н.е.), като поставят основите на по-нататъшния цивилизован и научен подход към проблемите на обществото, държавата и правото. 1.1. Платон (427 347г. пр.н.е.), произхожда от знатен атински род. През младостта си е бил ученик и слушател на Сократ, който оказва върху него огромно влияние. След смъртта на своя учител, Платон заедно с другите ученици на осъдения философ напуска Атина. Завръщайки се по-късно в зелените покрайнини на града носещи името на героя Академ основава своята знаменита школа- Академия. Тя просъществува почти цяло хилядолетие след смъртта на Платон. Политическите му възгледи са се изменяли през неговия дълъг творчески път. В ранните му произведения наречени- диалози като Апология на Сократ, Протагор, Критон и др. доминират възгледите, методът и подходът на Сократ, който е свързан с рационализма и търсене на общите неща при моралната аргументация на теорията. Собствено, платоновото учение за идеите се появява по-късно в неговите диалози (Държавата, Софист, Парменит и др.). Видимо влияние на питагорейската цифрова мистика и религиозно-митологични вярвания се чувстват и в последния му труд Законите. Светът на явленията според Платон не е абсолютно отделен и изолиран от светът на идеите, доколкото първият през цялата си мнимост и зависимост представлява някакво изопачено копие и сянка на вторият. Светът на идеите е вечен и неизменен божествен проект на изменящия се човешки свят. Истинското познание е свързано със света на идеите, което е достъпно само за отделни хора, на тълпата не е присъщо да бъде философ. В основното и най-крупно произведение на Платон Държавата, се търси конструкцията на идеалната и справедлива държава чрез връзката на космоса, държавата и отделния човек. На трите начала на човешката душа- разумното, яростното и копнеещото съответстват и три подобни начала на държавата. Това са съвещателното, защитното и деловото, а от тук и наличието на подобни съсловия от хора- управляващи, стражи (войници) и производители. Справедливостта се състои в това: всяко съсловие да се занимава с присъщите за него дела и да не се меси в работите на другите. Тази система изисква идентична йерархична подреденост на длъжностите, философите да господстват, стражите да охраняват, занаятчиите да произвеждат. За да се гарантира целостта на държавата, на стражите е забранено да имат каквато и да е собственост, общи са жените, децата и жилищата. Семейството в традиционния смисъл на думата не съществува, като възпитанието на децата е поверено на специално подготвени граждани. Идеалната държава е един своеобразен хуманен опит от страна на Платон да спре развитието на държавните форми (развитието винаги води до упадък), като по този начин се доближи до държавата на боговете, позната от миналото като първообраз на обществено устройство без конфликти и проблеми. В своите произведения Платон разглежда пет вида държавни устройства познати от историята- аристокрация, тимокрация (тимо-пари, кратос-власт), олигархия, демокрация и тирания. След аристокрацията всички останали форми са тенденции към прогресивно разпадане на държавността. Схемата за това е следната: израждането на аристокрацията води до появата на частна собственост върху земята и къщите, и до превръщането на свободните хора в роби. Вместо разумното начало в държавата господства яростния дух. Това е тимокрацията, под която се разбира Критско-спартански тип на държавно устройство. Такава държава ще воюва вечно. Разтроена от тези войни и в резултата от натрупаните нови богатства, тя бива сменена с олигархията. Този строй е основан върху имуществения ценз, на власт са богатите, като бедните не участват в управлението. У последните назрява омраза към алчните и безполезни богаташи, което довежда до държавен преврат и до установяване на демокрацията. Това е приятен строй според Платон, но няма нужното ефективно управление, защото приравнява равните и неравните. С други думи, всяка държавна форма загива от вътрешните си несъвършенства и противоречия свързани със собствения и принцип на управление, както и злоупотребата и с него. Според Платон управлението от демокрацията преминава в нейната противоположност- тиранията. Прекалената свобода се превръща в прекалено робство. Тиранията се оказва най-лошия вид държавно устройство, където царят беззаконието, произволът и насилието. Освен образцовата държава чийто управител се ръководи от истинското знание, той посочва още три вида управления; монархия, власт на малцинството и власт на мнозинството, всеки от които в зависимост от наличието или липсата на законност се дели на две; монархия- тирания, аристокрация- олигархия и демокрация със и без закони. Когато всички останали форми се основават на законността, демокрацията се очертава като най-лошия вид, но когато всички са беззаконни, то демократичния вид се оказва най-добър. В Законите Платон рисува втория по достойнство държавен строй. Основната разлика от първия вариант който се разглежда в Държавата се състои от следното. Тук има 5040 граждани които получават по жребий земя и домове, но имат само право на владение. В зависимост от имуществото гражданите се делят на четири групи. Със закон се определя границата на бедността и богатството, изключва се всякакъв разкош, а златото и среброто са забранени за отделните граждани. Начело на държавата стоят 37 управители, изборен съвет от 360 члена по 90 от всяка класа с определен имуществен ценз. По-нататъшното развитие и задълбочаване на атинската политическа мисъл е свързана с името на ученика и критика на Платон Аристотел. Аристотел е роден през 384г.пр.н.е. и на него принадлежат знаменитите думи Платон ми е приятел, но по -голям приятел ми е истината. Той е един от най-значителните мислители в древността. В Атина създава своя собствена философска школа наречена Лицей, където разработва и преподава схващанията си за политиката. Тези идеи му дават уникалния шанс и да ги приложи на практика като частен учител на един от най-големите пълководци на всички времена- Александър Македонски. В своите произведения Политика, Атинска полития и Етика, Аристотел разкрива идеите за единството на политиката и морала. Науката за прекрасното и справедливото в обществото е главен обект на политиката, а етиката е само необходимото въведение в нея. Воден от намерението си да критикува и коригира идеите на своя учител Платон, той разработва теоретичните основи на науката за политиката. За него държавата не е нещо застинало, а продукт на естественото развитие. В това отношение тя възниква така, както възникват семейството и селището. Държавата обаче е висша форма на общност и обхваща всички останали които намират своето благо и завършек в нея. Човек по природа е политическо същество zoopoliticum и в самата държава завършва генезисът на своята политическа природа. За Аристотел, както беше и за Платон тя е нещо единно от различни по своята природа елементи, но критикува платоновия опит да направи държавата прекалено единна. Частната собственост според него се корени в природата на човека, в неговата естествена любов към себе си. Затова първичните елементи не са индивида, семейството и държавата, а гражданина. Каква е формата на държавата може да се разкрие още от понятието гражданин. Има правилни и неправилни държавни форми; правилните се определят по това, че управниците се съобразяват с общата полза на обществото, а в неправилните се преследва личното благо. Трите правилни форми са: монархическо управление (царска власт), аристокрацията и политията, като съответните им отклонения са тиранията, олигархията и демокрацията. Във всяка форма на свой ред има няколко вида, тъй като са възможни различни комбинации на формообразуващите елементи. Аристотел счита за най-правилна форма политията, като смесица от положителните страни на останалите форми. Изследвайки в Политика над 158 исторически форми на държавната власт, той стига до извода, че всички други форми представляват някакво отклонение от политията. Неговия идеал е средната форма на държавата и среден доминиращ елемент навсякъде. В правата- умереност, в имуществото- средни размери, във властта- средна класа. Основната причина за недоволствата и раздорите в обществото са неравенствата и стремежът към крайностите. Законодателят в тази държава трябва да се стреми към осигуряване повече свободно време и мир на гражданите, тъй като мирът е крайна цел на войната, а свободното време е крайна цел на работата. 2. Политически учения в древен Рим- Цицерон. Историята на древноримската политическа мисъл обхваща цяло хилядолетие и отразява в своята еволюция съществените изменения в социално-икономическия и политически живот на Рим. В условията на робовладелското общество, където робите не са били политически субекти, борбата за власт се е разгръщала вътре в привилегированото малцинство и имотните класи. Движението за свобода на робите колкото и незначително влияние да е оказало в политическата борба, все пак е допринесло за разместване на социалните пластове в обществото. Силно влияние върху идеите на древноримските мислители са оказали материалистическите възгледи на гръцките философи- Демокрит и Епикур. Основната отличителна черта на идеите и теориите е свързана с единството на политиката и правото в публичната общност. Оригинален принос в теорията представлява определението за понятието юридическо лице (правна личност). Забележително достижение е създаването на юристпруденцията като самостоятелна наука за правото. Това е наложено от значителните промени в реалния политически живот, превръщането на Рим в световна държава и могъща империя. В нейните граници се заражда и ранното християнство, като движение и реакция на подтиснатите и обезправени хора. Първоначално тази религия се разраства бързо като демократично движение сред поробените народи. По-късно през втори век в християнските общини се създават нови порядки, формира се църковна бюрокрация и се канонизира християнската литература. Църквата постепенно започва да поставя акцент върху божествения характер на всяка власт, да проповядва подчинение и да осъжда съпротивата срещу политическото насилие. Един от най-важните представители на древноримската политическа мисъл е Цицерон. Марк Тулий Цицерон ( 106- 43 г. пр. н. е.), е знаменит римски оратор, държавен деец и мислител. Основните му трудове са За държавата, За законите, За задълженията. Държавата се явява като израз на общия интерес на всички нейни свободни членове, на общия правопорядък, което е много близо до съвременните виждания за правовата държава. Ролята на семейството под влиянието на Аристотел се разглежда като първоначална клетка на обществото, от което постепенно и естествено се развива държавата. В зависимост от броя на управляващите, той вижда три прости форми на управление- царска власт, власт на оптиматите (аристокрация) и народна власт (демокрация). Ако трябва да се прави избор между тях, предпочитанията се дават на царската власт и на последно място се поставя демокрацията. При нея колкото и да е справедлива тя, несправедливо е самото равенство поради липсата на степени в общественото положение на гражданите. Основния порок на простите форми е, че тяхната едностранчивост и неустойчивост водят до нещастия. Предотвратяването на подобно израждане на държавността по мнението на Цицерон, е възможно само в най-добрият вид държавно и политическо ръководство, а именно смесеният. Това смесване е резултат от използването положителните страни на трите прости форми на управление. Взаимно равновесие се постига чрез равномерното разпределение на правата, задълженията и правомощията. Мъдрия държавен деятел, трябва да вижда пътищата и повратите за да възпрепятства неблагоприятния характер на събитията и осигури трайност на държавата. Този който ръководи държавните дела още трябва да бъде въздържан, справедлив и красноречив, да познава учението за държавата и владее основите на правото. Справедливостта изисква да не се вреди на другите и да не се нарушава чуждата собственост. Съответствието или несъответствието на човешките закони с природата е критерий и мерило за тяхната справедливост. Следва да се установят-отбелязва Цицерон- не само границите на властта на магистратите, но и границите на подчинение на гражданите. Защото този който разумно заповядва, рано или късно ще започне да се подчинява, а този който до скоро се е подчинявал е достоен рано или късно да заповядва. Под влиянието на законите трябва да попадат всички. Той формулира и съществения принцип на международното право за необходимостта от спазване на задълженията установени от договорите. Войната за него е принудителен акт, допустим само при неуспех на мирните преговори. Творчеството на Цицерон оказва голямо влияние върху цялата последвала духовна историческа култура, върху римските стоици и особено върху френските просветители. Политическите учения в древна Гърция и Рим представляват своеобразна палитра както на идеите на

Политически учения в древна Гърция и Рим - Платон, Аристотел, Цицерон facebook image
Публикувано от: Стефка Видинова

Русия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.