ЛЕКЦИЯ 1

За правно учение може да се говори от 19-ти в. насетне. Дали даржавата и правото се представят като човешко творение или пък като нещо отвъд човека?- различните автори дават различни отговори на този въпрос.

Форми на държавно управление това са начините на формиране на държавните органи, взаимоотношенията между тях и техните компетенции.

Др. важен въпрос е за отношението между правото и справедливостта. Има ли връзка между тях?

Средиземноморска античност- Представители

1. Обща пропорция в историята на Древна гърция

- държавна организация ср. 5 ср. 4- ти в. пр. Хр. Граници между класическата и елинистическата епоха в историята на Др. Гърция / ПЛАТОН/

Държавата е античният средиземноморски полис в работите на Платон. Той е много по-малък от останалите държавни форми / от 18-ти в. нататък /. Полисът е политическа общоност, в която хората се познават по лице и име, отсъства идеята за абстрактна власт. Това е и една много добре структурирана общност, имаща относително голяма мобилност, за местене от един полис в друг. Полисът е само условно наричан държава, но не е такава в съвременния смисъл на думата. Няма я тук идеята за суверенитет, а за автаркия самодостатъчност.

- представи за правото в СА

Съществува дуалистичен възглед. Правото е идеален нормативен ред, който не зависи от волята на човека. Ред, който е изначално справедлив и определен. Човек може най-многто да го проучи, но не и промени. Човешко право, създадено от човека и гарантирано с принуда.

- Представата за държавата и правото в Античността не са обосновани в самостоятелна научна област. С това се занимава общата философия.

Платон / 427 347 г.пр.Хр /

По-галямата част от живота му е в Атина, където има конкуренция между две философски течения източното и западното влияние.

Източното влияние или йонийската философия акцентира върху възприятието.

Питагорейският съюз акцент върху рационализма / т.н. Елейската школа /

При Й акцентът е върху природата, а при П е върху човека. Функцията на Платон се определя като идеалистична. За него материята е небитието , а идеята е битието. Тя е първична, вечна същност на нещата. Небитието е свързано с преходността, то се определя от битието.

Държавата, Закон, Политика и Софист

А. Идеалната държава

За Пл тя е полис. В нея има много ясно социално разграние. Съществуват 3 основни социални групи философи; войници; селяни и занаятчии. Държавата се управлява от философите, те мислят , преподават, претворяват в политическата действителност, това което са измислили.

Войниците трябва да пазят социалния ред, отвън и отвътре.

Селяните и занаятчийте произвеждат, за да може да се храни обществото.

Робите не участват в социалните групи, а само свободните граждани. В тази държава има и много централизирана икономическа система, отсъствие на свободна икономическа инициатива. Управляващите определят какво да се произвежда и как да се разпредели. Невъзможно е човек да се прехвърли от една социална група в друга. Съществуват ограничения в сексуалната функция на човека, те имат за основна цел възпроизводството на рода.

Б. Органи на държавното управление.